Възникване на славянски
държави в Централна и Юго-
източна Европа.
В хода на Ве-
ликото преселение на народите
славянските племена се разселват
от своята прародина в Прибалтика
към Централна, Източна и Югоиз-
точна Европа. За разлика от гер-
манците обаче те бързо изпадат в
политическа зависимост от воде-
щите европейски сили като Франк-
ската империя, Аварския хаганат
и Византия. Поради това създават
собствени държави едва през ІХ в.
На територията на днешна
Чехия, Словакия и в части от Южна
Полша възниква държавата Великоморавия. През 863 г. в нея
за първи път християнството се проповядва на славянски език
от светите братя Кирил и Методий. Великоморавия достига
своя най-голям разцвет при управлението на княз Ростислав
(846 – 870). В началото на Х в. обаче тя е унищожена от ун-
гарците при заселването им в Централна Европа.
През първите десетилетия на ІХ в. се създава племенен
съюз на хърватите около днешния град Загреб. Той пре-
раства в трайна държава след разпадането на империята
на Карл Велики. Хърватия достига най-голямо могъщество
при управлението на Томислав (910 – 928) (фиг. 1). Около
925 г. той е коронован за крал на хърватите от римския папа.
В самото начало на ХІІ в. обаче хърватската държава бива
присъединена към Унгария.
Първите нетрайни държави на сърбите също възникват
през ІХ в. в областта Рашка (днешна Югозападна Сърбия) и в
Южна Далмация. През Х и ХІ в. сръбска държава съществува
и на територията на днешна Черна гора.
Възникване на Киевска Русия.
В края на ІХ в. княз
Олег създава най-ранната държава на източните славяни –
Киевска Русия. Нейна столица е град Киев на долното тече-
ние на р. Днепър. Следващите киевски князе продължават
да разширяват пределите на държавата, като завладяват
22
6
Славянският свят
през ІХ – Х в.
Първите трайни славянски държави възникват през ІХ в. Впослед-
ствие те попадат в центъра на съперничеството между Византия,
Рим и Германското кралство.
Фиг. 1. Коронацията на крал
Томислав,
рисунка, ХІХ в.
Фиг. 2. Златна монета на
княз Владимир