България в навечерието на покръстването.

Към

средата на ІХ в. България е една от най-могъщите държави

в Югоизточна Европа. Българските владетели обаче все по-

ясно усещат своята изолираност от останалия европейски

свят. Това се дължи на обстоятелството, че България все

още е

езическа

(нехристиянска) държава. По това време

християнството вече се е наложило в по-голямата част на

европейския континент. Християнските владетели показват,

че не смятат езическите владетели за равноправни парт-

ньори в международните отношения. За България приема-

нето на християнството има и допълнително значение. В

страната съществуват две паралелни религии – на славя-

ните и на прабългарите. Това религиозно разделение пречи

за тяхното сплотяване в единна средновековна

народност

В обособена група от хора с общо минало, религия, език и

култура, живеещи на обща територия.

Християнизация на българската държава.

Хан

Борис се възкачва на българския престол през 852 г.

(фиг. 1). Той заварва държавата в изключително

сложна и опасна международна обстановка. Аг-

ресивната политика на Германското кралство

спрямо славяните по Среден Дунав поражда

напрежение с Великоморавия. Византия,

главният съперник на българите, приключва

поредната война с арабите в Мала Азия и

се подготвя за настъпление на Балканите.

Константинополската патри-

аршия и Папството се борят

кой да християнизира все

още непокръстените славян-

ски държави.

Хан Борис прекрасно

разбира, че в такава обста-

новка трябва да се действа

изключително предпазливо.

Ето защо той започва вни-

мателно да обмисля от кого

да приеме християнството,

за да извлече максимална

Християнизация

на българската държава

Християнството улеснява обединението на прабългарския и славянския

елемент в българското общество. То спомага и за утвърждаването на

България като пълноправна страна в дипломатическите отношения.

Фиг. 1. Княз Борис I,

миниатюра от ХІІІ в.

Фиг. 2. Потушаване на

бунта срещу покръстването,

възстановка