величествени пози, телата са лишени от обем и материалност. При

изобразяването на лицата – с големи очи, издължени носове и мал-

ки устни, художниците се стремят към абсолютна духовна красота, а

не към портретна точност. Съотношението между фигурите и прос-

транството е нарушено, златният фон придава на сцените тържествен,

нереален характер.

Същите принципи определят развитието на

книжната миниа-

тюра, стенописите и мозайките

. Връзката между трите вида изку-

ство е определена още през Средновековието от общото им предна-

значение – да служат като Библия в образи за неграмотните. През

този период се появяват и първите подвързани книги с листове от

пергамент, в които ръкописните текстове са съпътствани от рисунки,

наречени миниатюри. Миниатюрите са изпълнявани върху цели стра-

ници или успоредно на текста, с темперни бои и наситени цветове,

съчетани със злато.

Кръглата

скулптура

почти напълно изчезва във Византия, тъй

като представата за нея се свързва със старите езически идоли. Голя-

мо разпространение обаче получава декоративният релеф за украса

на капители, олтарни плочи, тронове и др. Византийските майстори

създават и великолепни произведения на златарското изкуство, като

използват различни сложни техники, емайл, скъпоценни камъни и др.

Принципите на византийската култура се пренасят и в изкуство-

то на останалите източноправославни държави. Едновременно с това

съществуващите местни традиции дават отражение върху развитието

на архитектурата и живописта. Така например в Русия църквите се

отличават с усложнените си планове и многобройни куполи с формата

на луковици, които не се срещат във Византия.

Естественият ход на византийското изкуство се прекъсва след

завладяването на империята от османските турци.

Книга, златен обков, емайл

Грифон,

релеф върху каменна

плоча, XIII в., Метрополитън

Църквата „Св. София“, XIII в., Киев

Парижки псалтир,

миниатюра, X в.,

Национална библиотека, Париж