ФОРМИТЕ В ИЗКУСТВОТО –

ОБЕМ, ПРОСТРАНСТВО, СВЕТЛИНА И СЯНКА

СВЕТЛОСЯНКА И ОБЕМНО ИЗГРАЖДАНЕ НА ФОРМАТА

Ще научите:

●

какво е светлосянка и кои са нейните елементи

●

основните разлики между светлосянката на предмети с

ръбеста и с обла форма

иждаме предметите и тяхната форма – ръбеста или овална, благода-

рение на обстоятелството, че части от тях са повече или по-малко осве-

тени. Други части са засенчени, тъй като върху тях светлината не пада

пряко.

Степенуването на осветеността и засенчеността на пред-

метите в зависимост от тяхната форма се нарича

светлосянка

Светлосянката зависи от светлинния източник – естествен или из-

куствен (свещ, лампа, огън и др.), от неговата сила, както и от раз-

стоянието до предмета. Колкото предметът е по-близо до източника

на светлина, толкова контрастът между осветената и засенчената част

е по-голям, и обратното – с отдалечаването разликата намалява.

Светлосянката зависи и от цвета на предмета. Светлосянката на

тъмните по цвят предмети е по-тъмна, а на светлите – по-светла.

Друг фактор, определящ светлосянката, е фактурата на предмета

– гладка, грапава, гланцирана, глазирана, полирана и др. При грапава

фактура светлинните лъчи се поглъщат в по-голяма степен и разлика-

та между осветената и засенчената част намалява.

При предмети с ръбеста форма всяка страна е осветена по различен

начин. Характерно за светлосянката им е, че осветената част се отде-

ля категорично от засенчената. Осветената страна е най-светла при

ръба, който я отделя от тъмната страна на предмета. Тъмната страна

постепенно изсветлява в по-отдалечената си част. Това се дължи на

отразените от околната среда лъчи.

Елементи на светлосянката на предмети с обла форма (цилин-

дрична, конусообразна, кълбовидна)

Характерното за светлосянката на предмети с обла форма е, че еле-

ментите Ӝ преливат плавно един в друг. Осветената част започва с лек

полутон – по-тъмен от нея и по-светъл от сянката. Следва най-светла-

та част (или блясък при гланцираните предмети), тъй като светлинните

лъчи падат перпендикулярно върху предмета. Постепенно осветеността

намалява, тъй като лъчите вече падат косо, под ъгъл. Преходът между

осветените и неосветените части се нарича полусянка. Полусянката по-

тъмнява, докато премине в засенчената част на предмета, или в т. нар.

собствена сянка. Обикновено след нея се получава известно изсветлява-

не, наречено рефлекс. Той зависи от цвета на околните предмети, които

отразяват светлинните лъчи. Последният елемент е хвърлената сянка. Тя

е по-тъмна от собствената сянка на предмета и постепенно изсветлява.