раса. С просторните си ярко оцветени стаи и богато обзаведени салони,

красиви мебели и стенописна декорация възрожденските къщи в Пло-

вдив, Търново, Копривщица, Арбанаси, Банско и т.н. са пример за удоб-

но и представително жилище. В същото време за нуждите на търговията

и занаятите се появяват нови обществени сгради. Важна роля за облика

на градската среда имат часовниковите кули с разнообразни силуети и

декоративно оформление. Сред новостите в архитектурата е и появата на

работилници и магазинчета в приземните етажи на домовете, отворени

към улицата и търговската част. През епохата на Възраждането работят

и забележителни строители като

Никола Фичев (Колю Фичето), Уста

Генчо

Алекси Рилец.

Издигнатите от Колю Фичето прочути мостове

в градовете Бяла и Ловеч, църквата „Св. Богородица“ и т.нар. Къщата с

маймунката във Велико Търново съчетават сравнително простите фор-

ми на старата архитектура с елегантност и чистота на пропорциите.

В иконата и монументалната живопис

през Възраждането бър-

зо навлизат елементи от реалността и от европейското изкуство. На

мястото на строгите средновековни образи се появяват хармонични

и правилни лица, точно възпроизведени елементи на националните

носии, пейзаж и архитектура. При предаване на пространството зо-

графите често използват елементи на перспективата и светлосенъч-

ната моделировка, въвеждат богати орнаментални рамки и медальо-

ни. Сдържаната гама от основни тонове отстъпва място на светли и

ярки цветови хармонии. В резултат иконата загубва част от своята

строгост и често се превръща в ярък народен примитив. Тематиката

на стенописите също се обогатява с нови и рядко срещани сюжети.

Появата на изображения на български светци и мъченици, царе и па-

триарси е израз на осъзнато национално самочувствие. Зографите все

по-често поставят подписи под своите произведения или съобщават

подробности за произхода и живота си. Великолепни ансамбли от въз-

рожденски стенописи са запазени в най-големите български манасти-

ри –

Бачковски, Рилски, Троянски, Преображенски

и др.

Развитието на

скулптурата

през Възраждането се свързва пре-

ди всичко с дърворезбата и каменната пластика. Най-важен елемент

в интериора на храма е иконостасът. Обикновено той се уподобява

на „небесна фасада“ и по тази причина е изграден от цокъл, колони,

фриз, фронтон, двери и т.н. Всички тези елементи са богато резбовани

Възрожденски интериор

Колю Фичето. Мостът край Бяла, 1867

Църквата „Успение на Св.

Богородица“, Банско

дърворезбено табло

от иконостаса

Зограф Димитър Кънчов

Св. Георги с житийни

сцени

, икона, Трявна