с плетеница от цветя и клонки, човешки фигури, птици, митологични

чудовища или цели сцени. Богатството на орнаментиката е характерно

и за произведенията на златарството и грънчарството през периода.

През втората половина на ХVІІІ век се формират и

четирите въз-

рожденски художествени школи

– в Самоков, Трявна, Банско и Де-

бър.

Тревненската школа

, основана от

Витан Стари

, включва име-

ната на няколкостотин забележителни иконописци, майстори резбари и

строители. Представителите Ӝ създават многобройни иконостаси, вла-

дишки тронове, резбовани тавани, ракли и домашни предмети. Резбо-

ваните елементи навлизат и в иконописта на тревненци, първоначално

като скромни релефни рамки, а впоследствие и като умело скулптирани

цветчета, клонки, кулички и арки. За формирането на ново отношение

към изкуството говори и фактът, че единствено в тревненските фамилии

се появяват жени, признати за майстори зографи. Живописта на

Бан-

ската школа

заимства най-много елементи от европейското изкуство.

Нейният основател

Тома Вишанов-Молера

е учил във Виена, където се

запознава със съвременната тогава живопис. Стенописните му компо-

зиции от постницата към Рилския манастир са изпълнени с множество

занимателни детайли, а светлината и въздушната атмосфера предават

убедително пространството. Най-любопитни са сцените от цикъла „Ми-

тарствата на душата“, където изображенията на дявола са съставени от

човешки и животински части и напомнят древните народни предания.

Представителите на

Самоковската школа

имат забележителни по-

стижения в живописта, резбата и гравюрата върху дърво, непозната за

останалите центрове. Родоначалникът на школата

Христо Димитров

е учил в атонските ателиета, а впоследствие и във Виена. Характерните

за неговите произведения реалистична образност и декоративна орна-

ментика се предават на синовете му Димитър и Захарий Зограф.

Заха-

рий Зограф

е може би най-типичният представител на възрожденската

живопис у нас. В многобройните стенописи от Бачковския, Рилския,

Преображенския и Троянския манастир той успява да съчетае иконна-

та традиция с напълно реални елементи. В сцената „Страшният съд“

от Бачковския манастир например

осъдените грешници са представе-

ни като пловдивски чорбаджии и

гражданки в съвременни костюми.

Захарий Зограф е автор на редица

портрети и автопортрети, както и

на първия в българската живопис

кавалетен

автопортрет.

Голямо

значение през Възраждането до-

биват и самоковските щампи с из-

ображения на популярни светци и

изгледи от манастири.

Майсторите

от

Дебърска-

та резбарска школа

формират

собствен стил в резбата. В дебър-

ските

иконостаси

преобладават

ажурните орнаменти и дълбоките

Захарий Зограф

Страшният съд,

Бачковски

манастир, стенопис

Тома Вишанов-Молера.

Митарствата на душата

Николай Павлович

Аспарух минава Дунава