Трета глава

Срещата на Том с принца

Том се събуди гладен и пак гладен тръгна да се шляе, но мислите му

бяха изпълнени с призрачното великолепие на неговите сънища. Той

бродеше из града, без да забелязва накъде върви. Блъскаха го, ругаеха го,

но унесен в мечти, той нищо не виждаше и не чуваше. След време

се озова до „Темпъл бар“. Том никога не бе ходил по-нататък, затова

спря и се замисли за миг, после въображението му отново го погълна

и той премина отвъд лондонската крепостна стена. По онова време

„Странд“ вече не беше селски път и се смяташе за улица, но някак осо-

бена: от едната є страна имаше горе-долу непрекъснат ред къщи, но

от другата само тук-там се издигаха големи и богати благороднически

дворци с обширни, хубави земи, които се простираха до реката. Сега

на тяхно място има редици мрачни постройки от камък и тухли.

Том скоро стигна до селцето Чеъринг и си почина до красивия

кръст, поставен някога от един безутешен крал. После се помъкна по

тих, хубав път покрай грандиозния кардиналски дворец към един още

по-огромен и величествен дворец – Уестминстър. Том се вторачи с

радостно изумление в обширната сграда, в простиращите се нада-

леч крила, в намръщените бастиони, в кулите, в грамадната каменна

порта с позлатени решетки, във великолепната редица гигантски

гранитни лъвове и всички други знаци и символи на кралство Англия.

Това бе истински кралски дворец. Как да не се надява да види принц –

принц от плът и кръв, ако е рекъл Господ?

От двете страни на позлатената порта стояха като живи

статуи внушителни, неподвижни въоръжени стражи, покрити от

главата до петите с блестящи стоманени брони. На почетно раз-

стояние множество селяни и граждани чакаха да зърнат случайно ня-

коя кралска особа. Великолепни каляски с великолепни хора вътре и

великолепни слуги отвън пристигаха и заминаваха през други чудесни

врати в оградата.

Горкият дрипав Том се приближи. С разтуптяно сърце и растяща

надежда вървеше бавно и притеснено покрай пазачите, когато извед-

нъж зърна през позлатените решетки гледка, която едва не го накара

да изкрещи от радост. Той видя миловидно момче с бронзов загар и с

дрехи от прекрасна коприна и атлаз, искрящи от накити. На бедро-

то му висяха малка сабя и кинжал, обсипани със скъпоценни камъни.

Краката му бяха обути във високи изящни обувки с червени токове.

На главата си носеше закачлива пурпурна барета с пера, прикрепени

с едър искрящ диамант. Наблизо стояха няколко разкошно облечени

господа – вероятно негови слуги. О, той беше принц – жив, истински

принц – без капчица съмнение! Молитвите на малкия просяк най-по-

сле бяха чути. От вълнение Том се задъха, очите му се разшириха от

учудване и възхищение. Сега той имаше едно-единствено желание: да

117