се приближи до принца, да го разглежда дълго, да го погълне с поглед. И

преди да разбере какво точно става, той вече бе притиснал лице до

решетката. В следващия миг един войник грубо го дръпна, запрати го

сред тълпата селски дръвници и лондонски безделници и каза:

– Дръж се прилично, просяче!

Тълпата започна да му се подиграва и да се кикоти, но младият

принц скочи към портата с пламнало лице и искрящ от негодувание

поглед и извика:

– Как смееш да се отнасяш така с едно бедно момче! Как смееш да

се държиш така с един тъй беззащитен поданик на краля, моя баща!

Отвори портата и го пусни вътре!

Трябваше да видите как ония вятърничави хора мигновено свали-

ха шапки, трябваше да ги чуете как ахкат и викат: „Да живее прин-

цът на Уелс!“.

Войниците застанаха за почест с алебардите си, отвориха пор-

тата и отново застанаха за почест, когато малкият принц на бед-

ността с разветите си парцали мина покрай тях да стисне ръка на

принца на неограниченото изобилие.

Едуард Тюдор каза:

– Изглеждаш ми уморен и гладен. Зле са се отнасяли с теб. Ела с мен.

Половин дузина придружители се хвърлиха да... не знам какво –

несъмнено да му попречат. Но бяха отпратени надалеч с царствен

жест и се заковаха на място като статуи. Едуард заведе Том в бога-

та дворцова стая, която нарече свой кабинет. По негово нареждане

бяха донесени ястия, за каквито Том само бе чел. С деликатност и

такт, подобаващи на кралска особа, принцът отпрати слугите, за

да не притесняват с напътствия бедния му гост. После седна близо

до него и докато Том ядеше, започна да го разпитва.

– Как се казваш, момче?

– Том Канти, ако Ви е угодно, сър.

– Странно име. Къде живееш?

– В града, по Ваше благоволение, сър. В Двореца на сметта, зад

„Пудинг лейн“.

– Дворец на сметта! Ето още едно странно име. Имаш ли роди-

тели?

– Имам, сър, а също и баба, която далеч не ми е безкрайно скъпа –

да ми прости Господ, ако е грешно да говоря така, – и освен това две

сестри близначки, Нан и Бет.

– Искаш да кажеш, че баба ти се отнася зле с тебе.

– Както и с всеки друг, ако благоволите, Ваша милост. Тя има зло

сърце и цял живот върши лошотии.

– Измъчва ли те?

– Е, ръката є понякога мирува – когато тя спи или е пияна. Но

щом изтрезнее, наваксва си го с як пердах.

Гняв блесна в очите на малкия принц.

– Как? Тя те бие? – извика той.

118