Речник

принижение –

прини-

зяване, унижение, не-

справедливо отноше-

ние

пролетариат –

наем-

ните работници

ДЕЦАТА И ГРАДЪТ

(Из „Клетниците“, Виктор Юго, преразказано по превода

на Харитон Генадиев)

Докато съществува, по вина на законите и нравите, социална предопреде-

леност, която изкуствено създава пъклени условия и фатално обърква чо-

вешката съдба; докато не се разрешат трите основни язви на нашия век:

смачкването на мъжа чрез пролетарската действителност, падението на

жената чрез глада, осакатяването на детето чрез мрака, с други думи – до-

като шестват из света невежеството и неволите, книги като тази няма

как да не бъдат полезни.

Париж си има дете, а гората си има птиче. Птичето се нарича враб-

че, детето се нарича гамен.

Това мъничко същество е весело. Не всеки ден се храни… Няма риза на

гърба си, няма обуща на краката си, няма стреха над главата си. То е

на седем, най-много на тринайсет години, живее с бандата си, шляе

се по улиците, носи бащин вехт панталон, който слиза от петите

му надолу, а вехтата шапка от друг баща слиза от ушите му надолу...

Ако някой попита огромния град:

– Какво е това?

Той ще му отговори:

– Това е моето дете.

... По булевард „Тампл“ се забелязваше едно момченце на десет-единай-

сет години, което напълно би могло да въплъти в себе си образа на

гамена, ако въпреки свойствения за възрастта си смях, в сърцето му

не беше пусто и мрачно.

Това дете беше обуто в панталон на възрастен човек, но този човек

не беше баща му, носеше и женска блуза, но тя не беше на майка му.

Намерили се бяха милостиви хора, за да го пооблекат в дрипи. Между

другото, то си имаше и баща, и майка. Но баща му не искаше да го

знае, а майка му не го обичаше. То беше от ония достойни за съжале-

ние деца, които си имат и баща, и майка, но пак са сирачета.

Родителите му с ритници го бяха хвърлили в живота. Момчето

беше шумно, бледо, жилаво и присмехулесто, с лице живо, но болна-

во. Сновеше насам-натам, пееше, играеше на паважа, цамбуркаше из

локвите, покрадваше, но като котките и врабчетата. Беше весе-

ло, засмяно, когато го наричаха хлапе, и сърдито, когато го наричаха

дрипльо. То си нямаше ни подслон, ни хляб, ни огнище, ни любов. Но

беше весело, защото беше свободно.

Гаврош,

героят

на

Виктор Юго от ро-

мана „Клетниците“,

загива на барикадата

по време на Юлска-

та революция през

1830 г. в Париж.

Картината „Свобо-

дата води народа“ на

френския

художник

Йожен

Дьолакроа

вдъхновява

Виктор

Юго за създаването

на образа на Гаврош.

Неговият първообраз

може да се разпознае

в момчето с черна

барета, което държи

револвери и в двете

си ръце.

Гаврош се превръща

в символичен герой

в световната лите-

ратура.

Името

му

става нарицателно за

съдбата на бедните

и безпризорни деца в

големия град, както и

за стремежа към сво-

бода и социална спра-

ведливост.

126