ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

Йордан Йовков

Разказът „Серафим“ е сред най-популярните произведения на писа-

теля Йордан Йовков. Публикуван е в сборника „Женско сърце“ през

1935 година.

Серафим

Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав,

окъсан, идеше към Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред ка-

фенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в

тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зим-

но палто, като попско расо, на главата му беше на-

хлузено смачкано бомбе, а краката му бяха обути

с цървули. Но най-често очите на Еня се връща-

ха върху палтото на непознатия: едно време

то ще е било синьо, ще е било от един плат,

но сега нищо не личеше – оръфано, разнищено,

навред надупчено, навред кърпено. И между

безбройните разноцветни кръпки най-много

се хвърляха в очи две-три много големи, взети

сякаш от чувал или от най-проста аба и леп-

нати, както доде, с едър шев и избелели конци.

Човекът доде на две-три крачки и се спря.

Той разбра, че Еньо не може да го познае, и малко

обиден, с подигнати вежди, леко усмихнат, ос-

тави се да го гледа Еньо и зачака. Той беше мър-

шав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто

като в пашкул. Лицето му беше сухо, черно, с

рядка черна брада, очите му, като у пияниците

или у хора, които не са си доспали, бяха влаж-

ни и замъглени. Еньо продължаваше да го гледа

втрещено, непознатия се усмихваше повече.

– А бре, Серафиме, ти ли си? – извика най-

после Еньо. – Ух, да те убий здраве, да те убий!

Не мога да те позная бре…

– Аз съм, бай Еньо, аз. Натурален като

жив, тъй да се каже…

– Аз пък рекох, че е таласъм. Помислих, че

плашилото от даскал Тодоровата бахча иде насам. Да те взе-

ме мътната, да те вземе. Мисля си: какъв ще е тоз изпаднал германец!

Серафим се засмя тихо, беззвучно, като поклащаше глава, той

подпря на пейката тоягата си, сне и чувалчето, което носеше на

136