поели в живота, и си дадоха равносметка за онова, което бяха видели
по света през своя дълъг път.
Пръв заговори оня, който бе носил грижите на целия свят:
– Изморих ума си и изтощих душата си от мъка по хорските
неволи.
– Освободи ли поне хората от тях, та да им стане по-леко?
– Не, защото грижата е неразделен спътник на човека. Тя е пред-
поставка за човешкия напредък. Убедих се, че е истински грях спрямо
човечеството да му се отнеме грижата.
– А опозна ли поне живота през своя дълъг път?
– Не, не можах глава да вдигна от грижи.
След него думата взе оня, който цял живот бе проливал сълзи:
– Очите ми изтекоха от плач и душата ми се превърна в пусти-
ня от скръб по човешките страдания!
– И можа ли поне да изкупиш човешките мъки?
– Не, страданието си остана между хората, защото, казват, жи-
вотът е страдание и без страдание няма живот.
– А опозна ли поне тоя живот?
– Не, сълзите замъглиха очите ми и аз не можах нито да видя,
нито да разбера нещо.
Взе думата и третият, който цял живот се бе смял:
– Устата ме заболяха от смях – толкова смешно има сред хора-
та и в живота им. Колкото повече опознавах живота, колкото по-
отблизо опознавах хората, толкова повече се смеех. Дори и сега, на
стари години, когато се обръщам назад, умирам си от смях.
На този, третия, които, смеейки се в живота и над живота,
извървя своя жизнен път, на него възлагам аз да напише страниците
на тая моя юбилейна книга, защото единствен той е видял живота.
1.
Открийте в тази част от предговора причините Бранислав Ну-
шич да напише своята „Автобиография“. Прочетете ги и ги комен-
тирайте.
2.
Как разбирате следващия фрагмент:
Но не за да оплаквам миналото, се обръщам аз назад. Напротив, обръщам
се, за да се посмея с оня смях, за който с най-голямо основание именно сега
може да се каже: „Който последен се смее, най-добре се смее“.
3.
Пряко или преносно значение има разказът на повествователя за
тримата души, които са се родили в неговата душа? Каква идея се
съдържа в този разказ?
4.
Защо повествователят възлага автобиографията си на третия в
душата си – на онзи, който е изминал своя житейски път,
смеейки се
в живота и над живота
? Защо според повествователя
единствен той е
видял живота
?
149