В нашата прогимназия имаше един глобус, който от години сто-
еше върху шкафа в канцеларията на директора, но този глобус изгле-
ждаше така мизерно – да ти е жал да го погледнеш. Оста му така се
беше изкривила, че при обучението винаги се въртеше другояче, а не
така, както учителят твърдеше, че се върти Земята. Върху Север-
на Америка се простираше огромно мастилено петно, така че ние
бяхме убедени, че това е Черно море, а там, където трябва да лежи
Африка, имаше голяма дупка, така че не знаеш дали пък англичани-
те не са изкопали Африка да търсят гробниците на фараоните, или
някаква американска експедиция по указанията на Жул Верн е слязла
в утробата на Земята. Впрочем освен двете предположения по-ве-
роятно е учителите в междучасията да са използвали глобуса като
аргумент при разясняване на въпросите от текущата политика.
Поради липса на глобус учителят използваше главата на един наш
съученик, Сретен Йовица, който наистина беше толкова едроглав,
че представляваше истински подвижен глобус.
– Излез тука, Срето! – започваше урока, в който, да кажем, иска-
ше да ни обясни деня и нощта. – Излез и застани тук, до прозореца,
да те огрее слънцето.
Глобусът излиза от третия чин и застава до прозореца.
– Ето, виждаш, като обърнеш така дясната си страна към слън-
цето, тогава цялата тази половина на главата ти е осветена, а ля-
вата не е. Така ли е? Е, сега обърни лявата си страна към слънцето и
ето – сега лявата ти страна е осветена, а дясната не е.
По същия начин ни обясняваше полюсите върху Сретеновата
глава:
– Ето тук, виждаш ли? – и той опираше показалеца си в темето
на Сретен. – Тук е Северният леден полюс. Тук е вечна зима, никога
нищо не цъфти, всичко е загинало, а и да има нещо, то е хилаво. Впро-
чем това са неизследвани пространства.
Следващия път пак ни обясняваше върху Сретеновата глава
пътуването на онзи пътник, който от любов към географията и
за да потвърди четвъртото доказателство за кръглата форма на
Земята, тръгва от една точка и вървейки винаги в една и съща по-
сока, пристига пак на същата точка. Учителят тръгна от Сретено-
вия нос като точка, която е твърде ясно маркирана. Обяснението
изглеждаше горе-долу така:
– Да вземем носа като изходна точка – и опря своя показалец в
Сретеновия нос, след това го насочи, влачейки нокът през лицето му,
към лявото ухо – и ще тръгнем на изток, т.е. към онази страна на све-
та, където слънцето изгрява, след това ще... Сретене, да си измиеш
ушите, пълни са с кал, като че ли току-що си излязъл от кочина... след
това ще заобиколим земното кълбо и ще дойдем на обратната стра-
на на света. Сретене, още миналия час ти казах да си подстрижеш
косата. Макар на тази противоположна страна на света да живеят
диваци, аз няма повече да влача пръст през тази твоя мръсна коса...
152
90
95
100
105
110
115
120
125
130