– Ах... ще плача!
– Ти си виновна – каза малкият принц – не ти желаех никакво зло,
но ти пожела да те опитомя...
– Разбира се – каза лисицата.
– Но ще плачеш! – каза малкият принц.
– Разбира се – каза лисицата.
– Значи нищо не печелиш!
– Напротив – каза лисицата – заради цвета на житото.
После добави:
– Върви отново да видиш розите. Ще разбереш, че твоята е
единствена на света. След това ела да се сбогуваме и ще ти подаря
една тайна.
Малкият принц отиде да види отново розите:
– Въобще не приличате на моята роза, вие още нищо не сте – каза
им той. – Никой не ви е опитомил и вие никого не сте опитомили.
Вие сте каквато беше моята лисица. Тя бе просто една лисица, по-
добна на стотици хиляди други. Но аз я направих мой приятел и сега
тя е единствена на света.
Розите доста се притесниха.
– Красиви сте, но сте празни – каза им още той. – За вас човек не
би умрял. Разбира се, някой случайно минаващ би помислил, че моята
роза прилича на вас. Но тя самата е по-важна от вас, защото нея
поливах. Защото нея поставих под стъклен похлупак. Защото нея
подслоних зад параван. Защото заради нея убих гъсениците (без две-
три за пеперуди). Защото нея слушах как се оплаква или как се хвали,
или дори понякога как мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна при лисицата:
– Сбогом – каза той...
– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Много е проста:
единствено със сърцето се вижда добре. Най-важното е невидимо за
очите.
– Най-важното е невидимо за очите – повтори малкият принц,
за да го запомни.
– Посветеното на твоята роза време я прави толкова важна.
– Посветеното на моята роза време... – каза малкият принц, за
да го запомни.
– Хората са забравили тази истина – каза лисицата. – Но ти не
трябва да я забравяш. Завинаги оставаш отговорен за онова, което
си опитомил. Отговорен си за твоята роза...
– Отговорен съм за моята роза... – повтори малкият принц, за
да го запомни.
Превод: Георги Ангелов
163
90
95
100
105
110
115
120
125