Моето семейство. В крайна сметка, неговите членове, макар и
несъзнателно, ми доставиха много от материала и ми оказваха зна-
чителна помощ по време на написването на книгата, като спореха
ожесточено и рядко постигаха съгласие за която и да е случка, когато
се обръщах за съвет към тях.
Жена ми, която ми достави радост, защото се смееше на висок
глас, докато четеше ръкописа, и впоследствие ме уведоми, че се е заба-
влявала с правописните ми грешки. Соуфи – секретарката ми – която
е причината да се появят запетаите и безжалостно да бъдат изличе-
ни сложните конструкции в текста. Бих искал да изкажа специална
благодарност на майка си, на която съм посветил своята книга – като
един нежен, въодушевен и пълен с разбиране син. Но тя управляваше
много умело кораба си, натоварен със странни изчадия, през бурния
океан на живота, вечно изправена пред опасността от бунт, вечно
заобиколена от гибелните плитчини на превишения банков кредит
и екстравагантността, без да бъде някога сигурна, че екипажът одо-
брява способностите є на мореплавател, но убедена, че ако се случи
нещо лошо, виновната ще бъде тя. Направо е чудо, че мама успя да
оцелее при това „пътешествие“, но тя е жива и здрава – нещо повече,
запази разума си горе-долу непокътнат. Както брат ми Лари разумно
подчертава, можем да се гордеем с начина, по който сме я възпитали
– тя прави чест на всички нас. Това, че тя постигна състоянието на
щастлива нирвана, в което нищо не я изненадва или стъписва, проли-
чава от следния факт: неотдавна в един от почивните дни, останала
сама вкъщи, тя преживя внезапното пристигане на няколко клетки,
съдържащи два пеликана, червен ибис, лешояд и осем маймуни. Всеки
друг простосмъртен би изпаднал в паника, но не и мама. В понеделник
сутринта я открих в гаража, из който я гонеше един ядосан пеликан,
докато тя се опитваше да го нахрани с консерва сардини.
– Радвам се, че дойде, миличък – каза задъхано мама. – Този пеликан
има малко тежък характер.
Когато я запитах откъде е знаела, че животните са мои, тя от-
върна:
– Естествено, знаех, че са твои, миличък – та кой друг би ми
изпратил пеликани?
Което идва да покаже колко добре познава тя поне един член от
семейството си.
Накрая искам да ви уверя, че всички анекдоти за острова и жи-
телите му са съвършено верни. Животът на Корфу бе като някаква
пищна комична опера. Мисля, че цялата атмосфера и очарование на
мястото се съдържат в ясното обяснение върху адмиралтейската
карта, която притежавахме. Островът и принадлежащата му бре-
гова линия бяха показани там с множество подробности. А в долния
є край имаше малка добавка, която гласеше:
„Предупреждение:
Често шамандурите, отбелязващи плитчините, са разместени,
затова съветваме моряците да бъдат нащрек, когато плават край
тези брегове.“
Речник
екстракт
веще-
ство, което се извли-
ча от растителни или
животински тъкани
меланхолия
– болез-
нено
състояние
на
потиснатост,
тъга,
скръб, печал
39