Всяка сутрин в девет часа Джордж се появяваше с наперена поход-

ка откъм маслиновите горички, облечен с къси панталони, по сандали,

на главата с огромна сламена шапка с оръфани краища, сграбчил под

мишница куп книги и размахал енергично бастун в свободната си ръка.

– Добро утро. Ученикът трескаво очаква учителя, надявам се –

поздравяваше ме той с мрачна усмивка.

В малката всекидневна на вилата капаците бяха пуснати, за да не

влиза слънце, и в зеления сумрак Джордж се извисяваше над

масата, като методично подреждаше книгите. Пи-

яни от горещината мухи пълзяха бавно по стените

или хвърчаха унесено из стаята, като жужаха сън-

ливо. Отвън цикадите приветстваха новия ден с

възторжения си писък.

– Така, така… – мърмореше Джордж и прекар-

ваше дългия си показалец по внимателно изгот-

вената програма. – Да, да… математика. Ако не

се лъжа, занимахме се с херкулесовата задача да

установим колко време е необходимо на шес-

тима души да издигнат една стена, ако трима

души я издигат за една седмица. Струва ми се,

че отделихме на този въпрос почти толкова

време, колкото е било необходимо за постро-

яването на стената. Както и да е. Нека пре-

пашем саби и отново влезем в бой. Може би

формата на задачата те смущава, а? Да видим

дали не можем да я направим по-занимателна…

Той свеждаше замислено поглед над тетрад-

ката с упражнения и подръпваше брадата си. По-

сле изписваше условието по нов начин с едрия си

ясен почерк.

– Ако две гъсеници изяждат за една седмица осем

листа, за колко време четири гъсеници ще изядат съ-

щия брой листа? Хайде, заеми се с това.

Докато аз се борех с явно неподлежащата на решава-

не задача за апетита на гъсениците, Джордж си намираше

друго занимание. Той отлично се фехтуваше, а същевремен-

но се бе заел да изучи някои от местните селски танци, към

които имаше страст. Затова, докато чакаше да направя сбо-

ра, обикаляше из сумрака на стаята и упражняваше позиции от фех-

товката или сложни танцови стъпки – навик, който ме разсейваше,

да не кажа нещо повече, и на който винаги отдавам неспособността

си да се справям с математиката. Дори сега, ако сложите пред очите

ми една проста сметка, тя веднага извиква спомена за дългурестото

тяло на Джордж, което се поклаща и върти из слабо осветената

стая. Той пригласяше на танцовите си упражнения с плътно и фал-

шиво тананикане, наподобяващо кошер с обезумели пчели.

115

120

125

130

135

140

145

150

155