превръщащи лозята на стъпала, където тичаха шарени гущери, мир-

товите храсталаци, гъмжащи от насекоми и тревистите синори,

из които пееха ята ослепително ярки щиглеци и пърхаха сред мага-

решките бодили от цвят на цвят.

Като разбра това, Джордж разумно въведе нова система – уроци

сред природата. Някои сутрини пристигаше с голяма мъхеста кърпа

и двамата се отправяхме през маслиновите горички нагоре по пътя,

наподобяващ килим от бяло кадифе под слоя прах. После се отклоня-

вахме по една козя пътека, която минаваше по билото на неголеми

скали, докато стигнехме до усамотено заливче във формата на полу-

месец, заобиколено от ивица бял пясък. Там имаше горичка от закър-

нели маслинови дръвчета, които хвърляха приятна сянка. От върха

на малката скала водата в залива изглеждаше неподвижна и прозрачна

и трудно можеше да повярваш, че това е наистина вода. Рибите бав-

но се носеха над набраздения от вълните пясък, сякаш бяха замрели

във въздуха, а през шестте фута дълбока чиста вода се виждаха камъ-

ни, на които актиниите повдигаха нежните си разноцветни пипала,

и се движеха рачета – пустинници, помъкнали своите приличащи на

пумпали къщи.

Събличахме се под маслиновите дървета, нагазвахме в топлата

бистра вода и се отпускахме по корем над камъните и храстите от

водорасли, като от време на време се гмуркахме, за да извадим на по-

върхността нещо, което привлечеше погледа ни: някоя по-ярка мида

или рак пустинник с огромни размери, понесъл актиния на черупката

си, като шапчица с розово цвете. Тук-там по песъчливото дъно рас-

тяха на ребровидни лехи черни лентовидни водорасли и сред тези

водорасли живееха морските краставици.

Както газехме и гледахме надолу, виждахме дъното под лъскави-

те тесни листенца на зелените и черни водорасли, които растяха

редом и се преплитаха, а ние висяхме отгоре като ястреби, замрели

неподвижно във въздуха над непозната гориста местност. В празни-

те пространства между водораслите лежаха морските краставици

– може би най-грозните представители на тази фауна. Дълги около

шест инча, те изглеждат точно като гигантски наденици, направе-

ни от дебела кафява месеста кожа – неоформени примитивни гадин-

ки, които лежат неподвижно, преобръщат се лениво от морското

вълнение, всмукват вода през единия си край и я изпускат през другия.

Някъде вътре в наденицата микроскопичният растителен и живо-

тински свят се прецежда и преминава в простия механизъм на сто-

маха. Никой не би казал, че морските краставици водят интересен

живот. Те глупаво се въргалят по пясъка и всмукват вода с еднооб-

разна последователност. Трудно е да повярва човек, че тези охранени

същества могат някак да се защищават или че може да им се наложи

да се защищават, но всъщност те притежават необичаен метод

да показват своето недоволство. Извадиш ли ги навън, изстрелват

струя вода от единия си край, и то явно без да напрягат мускулите

275

280

285

290

295

300

305

310

315