Речник

„Le Petit Larousse“

–

енциклопедия на име-

то на френския лекси-

кограф Пиер Ларус

(1817-1875),

издадена

за първи път през

1905 г. от французина

Клод Ожие и същест-

вуваща и до днес

инч

– марка за дължи-

на (2,6 см)

Люис Грасик Гибън

(1901 – 1935)

– англий-

ски писател, археолог

и историк

морски краставици

– морски животни от

сем. Бодлокожи, нари-

чани още

трепанги

лорд Нелсън (1758 –

1805)

– вицеадмирал,

командвал английския

флот в битката сре-

щу френско-испанска-

та морска армия при

нос Трафалгар (1805 г.)

Оскар Уайлд (1856 –

1900)

– английски пи-

сател и драматург,

автор на романи, раз-

кази, приказки, пиеси

и др.

фут

– мярка за дължи-

на (30,48 см)

си. Точно тази тяхна прилика с „воден пистолет“ ни подсказа да

измислим една игра. Всеки се въоръжаваше с краставица и стрелях-

ме, като отбелязвахме как и къде водната струя стига морската

повърхност. После се премествахме на това място и този, който

откриеше най-много морска фауна там, печелеше по точки. Поняко-

га, както във всяка игра, страстите се разгаряха, отправяхме си въз-

мутени обвинения в лъжа и се препирахме. Точно тогава открихме,

че морските краставици са удобно оръжие срещу врага. След като

използвахме услугите на надениците, ние винаги отивахме с плуване

към дълбокото и ги връщахме във водорасловите гори. Следващия

път, когато се гмурнехме, ги намирахме точно там, може би дори в

същото положение, в което ги бяхме оставили – кротко търкаляни

напред-назад от вълните.

След като изчерпехме възможностите на морските краставици,

започвахме да търсим нови раковини за моята сбирка или разгова-

ряхме надълго и нашироко за друга фауна, която намерехме, докато

Джордж изведнъж проумяваше, че всичко това, макар и твърде при-

ятно, едва ли може да се приеме за образование в точния смисъл на

думата, затова се връщахме към плитчините и лягахме там. Тогава

урокът продължаваше, а ятата дребни рибки се събираха около нас и

леко се опитваха да захапят краката ни.

– Значи така, френската и британската флота бавно се прибли-

жавали, за да поведат морска битка от решаващо значение за война-

та. Когато врагът бил забелязан, Нелсън бил на мостика и наблюдавал

птиците през телескопа… Вече бил предупреден за приближаването

на французите от една дружелюбна чайка… Какво?… Ами, струва ми

се, че е била голяма черногърба чайка… И корабите започнали да мане-

врират, да обикалят един около друг… Естествено, по онова време

не можели да се движат бързо, всичко ставало с платна… Нямало

мотори… Не, и външни мотори не е имало. Британските моряци

малко се тревожели, защото французите им изглеждали много силни,

но когато видели, че Нелсън ни най-малко не се вълнува от това и че

седи на мостика и слага етикети на колекцията си от птичи яйца,

решили, че наистина няма от какво да се боят…

Морето беше като топла копринена завивка, която плавно

носи тялото ми насам-натам. Нямаше вълни, а само това нежно под-

водно движение – пулсът на морето, което леко ме люлееше. Около

краката ми проблясваха и трепкаха разноцветни рибки и се изправя-

ха на глава, когато се опитваха да ме захапят с беззъбите си венци. В

оклюмалите маслинови горички цикадите тихо си шепнеха.

– … И отнесли Нелсън долу колкото се може по-бързо, за да не раз-

бере никой от екипажа, че е улучен… Бил смъртоносно ранен, останал

да лежи в трюма, и докато битката на палубата все още бушувала,

той прошепнал последните си слова: „Целуни ме, Харди…“. А после

издъхнал… Какво? А, да. Ами той вече бил казал на Харди, че ако се

случи нещо с него, може да задържи сбирката с яйцата… Да… Макар че

320

325

330

335

340

345

350

355

360

365