АВТОРЪТ

ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ

(1919 – 1966)

Веселин Ханчев се откроява сред българските поети и превода-

чи от 50-те и 60-те години на ХХ век с яркия си талант. Учас-

тието му във Втората световна война и преживяванията на

фронта, както и впечатленията му от живота във Варшава и

Париж оказват влияние върху цялото му творчество. Автор е

на поезия, пиеси и сценарий за филм. В българската литература

той внася традициите и духа на съвременната френска поезия.

Много от стихотворенията му са посветени на съдбата на

твореца и неговите творби в модерния свят.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

Художник

Той отвори и се спря на прага.

Гледаха го празните стени.

Гледаха го със очи от влага,

от пирони, от пукнатини.

Колко гола беше, колко бедна

стаята с мъртвешките очи!

Към стените мълком той погледна

и по тях картини закачи.

Закачи по мъртвите пустини

извори и пътища, и бряг,

лесове, небета сини, сини

и слънца, червени като мак.

Закачи усмивки и простори,

облаци, деца и светлини,

закачи света и го затвори

в тези грозни четири стени.

И стените, скривайки с платната

– негови единствени неща, –

той превърна стаята в богата,

в най-богата стая на света.