Опитайте се да нарисувате с думи една от картините, които

художникът е закачил на стената. Какви цветове, форми и фигури

си представяте?

Мислите ли, че творенията на изобразителното изкуство могат

да променят действителността? По какъв начин?

ЦЕННОСТИТЕ

Прочетете стихотворението на Веселин Ханчев „Парижкият

дъжд, възпят от една шарманка“.

Това е история стара, стара,

стара като Париж и тя:

един художник по тротоара

рисуваше момиче с цветя.

– Сбогом – бе казало то на прощаване. -

Аз си отивам.

Няма вече обич, хляб и платна.

От боите остана ни

само черна боя.

От Париж – само улици, водещи в Сена.

– Остани – бе отвърнал художникът. -

От боите имам трите бои на лицето ти.

Златна, синя, червена.

От Париж – цяло небе светлина

и един тротоар,

дето падат едри монети,

щедри монети.

Това е история стара, стара,

стара като Париж и тя:

един художник по тротоара

рисуваше момиче с цветя.

– Господин Тротоар – тихо каза художникът

и коленичи. –

Позволи ми да рисувам върху твойто голямо платно

едно малко момиче.

Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.

С моите три тебешира.

И за да не му е студено,

когато на теб се намира,

доведи ми парижкото слънце да свети

през целия ден,

доведи покрай мен

стъпки, очи и ръце,