ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

Из „Под игото“, Иван Вазов

Представлението

Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се предста-

ви довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади чи-

татели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Алек-

сандрията“, „Хитрия Бертолда“ и „Михаля“ бе възпитавала вкуса и

възхищавала цялото поколение тогавашно. Ето вкратце съдържание-

то є. Някой немски граф, Сигфрид, тръгва на война против маврите в

Испания и оставя в неутешима скръб жена си, младата графиня Генове-

ва. Току-що се отдалечава, наместникът му, Голос, се явява пред графи-

нята с оскърбително предложение, което тя отхвърля с негодувание.

Мъстителният Голос убива верния є служител Драка, нея хвърля в

тъмница, а пред графа я наклопва, че я заварил с Драка. Разлютеният

граф му праща заповед да погуби невярната съпруга. Но джелатите,

натоварени от Голоса с тая мисия, смиляват се за графинята и я ос-

тавят в гората, в една пещера с детето є, на произвола на съдбата,

а Голоса излъгват, че са я посекли. След седем години графът се връща

от война, злочест, и от едно писмо, оставено от Геновева, узнава не-

винността є и оплаква ранната є смърт. Той сковава във вериги Голо-

са, който полудява от гризене на съвестта. После графът, за разтуха,

отива на лов в гората и намира случайно графинята в пещерата с де-

тето є и една сърна, която ги хранела с млякото си. Те се опознават

и радостно се връщат в палата. Тая наивна и трогателна концепция

беше разплаквала всичките баби и невести в града, Геновевината леген-

да помнеха и днес всичките, а много госпожи знаеха наизуст драмата.

Ето защо довечерашното представление вълнуваше от много дни

обществото. То го очакваше нетърпеливо, като някое голямо събитие,

което щеше да внесе приятно разнообразие в монотонния живот на

Бяла черква. Всичко се тъкмеше да иде на театъра. Богатите госпожи

приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преж-

дата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол

или сапун. Общият разговор беше за представлението и той задави

всички други обществени и семейни сплетни. Бабите в черква се пита-

ха: „Гено, ще идеш ли довечера на Геновева?“ И се готвеха да плачат за

многострадалната графиня. В къщята с любопитство приказваха кой

коя роля е взел и с благодарение узнаваха, че Огнянов ще бъде графът.

Ролята на коварния, и после полуделия, Голоса взе господин Фратю, кой-

то обичаше силните усещания. (За да произведе повече впечатление в

последнята роля, господин Фратю нарочно остави косата си нерязана

от един месец насам.) Илия Любопитният беше слугата, Драко, и той

двайсети път днес се опитвђ как ще умре от сабята на Голоса. Той съ-