Между това Голос лудува. Той гледа страшно с изпулени очи, с
настръхнала чорлава коса, маха, криви се и скърца зъби отчаяно. Съ-
вестта го гризе люто; но страданията му принасят облекчение на
народа.
Люто злорадство се изображава по лицата. „Хак му е“, думат жени-
те. Тях даже ги е яд на Геновева, че го прощава в писмото си. Майка му,
като гледа печалното състояние на господин Фратя, обременен от те-
жестта на веригите и на общото негодувание, се чуди какво да прави.
– Умориха момчето ми, омаскариха го! – казва тя и се готви да го
извлече из сцената, но я задържат.
Тоя акт имђ бляскав успех. Шекспировата Офелия не е извличала
в една вечер толкова сълзи.
Последният акт е в гората. Там една пещера. Из входа є се подава
Геновева, облечена в зверски кожи, и детето є. Една коза, на която са
дали крехки листе да зобе, за да не бяга от сцената, представлява сърна-
та, която с млякото си ги храни в пещерата. Геновева приказва жално
на детето си за баща му, но чува лай от ловджийски псета и пропълзява
в пещерата с детето, като увлича за рога козата, която се опира. Лаят
се усилва и публиката намира Илийча Любопитният по-изкусен в тая
роля. Той показва още по-голямо усърдие, тъй че лаят му разбуди джаф-
кането на няколко кучета отвън. Ето и графът в ловджийски дрехи се
вестява със свитата си. Зрителите не дъхат: всички се вторачили да
видят как ще се срещнат с Геновева. Баба Иваница се бои да не отмине
и предлага да му обадят, че там е жена му. Но графът я видял.
Той се навежда и вика в пещерата:
– Ти, който си тука, звяр или човек, излез!
Но вместо пещерата обади се залата. Раздаде се едно тънко под-
свиркване. Всички се обърнаха смаяни към Стефчова. Той беше се цял
изчервил.
– Кой е тоя, дето свири? – извика гневно Селямсъзът.
Театърът забръмча недоволен. Огнянов подири с поглед подсвир-
квача. Като съзря Стефчова, който го гледаше безочливо, той му
пришушна ниско:
– Ще ти отпоря дългите уши!
Ново изсвиркване, още по-силно. Публиката бе втрещена. В миг
общо негодувание избухна.
– Хванете го тоя протестанец, дайте да го хвърлим из пенджера
– изрева свирепо Ангел Йовков, гигант, два и половина метра висок.
Раздадоха се още гласове:
– Навън, който свири!
– Стефчов навън!
– Не сме дошли тука да слушаме пискуни и плясканета! – викаше
Селямсъзът, който одеве инак бе разбрал одобрителния знак на Каб-
лешкова.
– Кириак, не възприемам! – извика сърдито и кака Гинка, до която
стоеше Рада, обляна в сълзи.
90
200
205
210
215
220
225
230
235
240