– Консулос ефенди – каза му той, – снощи сте пели комитаджий-

ски песни, истина ли?

Огнянов протестира.

– Но онбашият ми обажда противното.

– Той е криво известен. Вие сами бяхте там.

Беят извика онбашият.

– Шериф ага, кога са пели такива песни: при мене или след мене?

– Пред вас са пели бунтовническа песен, бей ефендим; Кириак

ефенди няма да лъже.

Беят го погледна строго. Самолюбието му се докачи.

– Какво ми брътвиш, Шериф ага? Кириак ли беше там, или аз? Не

слушах ли аз с моите уши? Дамянчо чорбаджи дума по дума не преведе

ли ми песента? Аз приказвах снощи и с Марка чорбаджи, и той наме-

рил гласа много хубав. Такива безобразия друг път не правете! – изгъл-

ча сърдито беят, па се обърна към Огнянова: – Консуле, прощавай за

труда, грешка станало. Чакай, а как викаха оногова, окования?

– Голос.

– Да, Голос. Ти него да беше заръчал да го обесят, по-добре. Аз тъй

бих направил. Ти не трябваше да слушаш женски ум. Ама хубаво беше,

пък песента още по-хубава – каза беят, като ставаше тежко.

Огнянов го поздрави и излезе.

– Скоро ще чуеш и по-друга песен и нея ще я разбереш без помощ-

та на бай Дамянча – шушнеше си той, като минуваше из портата.

Но той не виждаше как зловещо го гледаше в това време онбашият.

Заб.:

Пиесата „Райна княгиня“ от Добри Войников е с историческа тематика

и има за цел да пробуди патриотичните чувства и настроения у българите.

ДА ЧЕТЕМ ЗАЕДНО

„Под игото“ от Иван Вазов е първият български роман. Действието

в него се развива от пролетта на 1875 г. до пролетта на 1876 г. в едно

будно подбалканско градче – Бяла Черква, чийто първообраз е родният

град на Вазов, Сопот. Романът разкрива подготовката и погрома на

Априлското въстание. Наред с това авторът с обич и хумор пресъз-

дава великолепни картини от живота в предосвобожденска България.

Затова и подзаглавието е „Из живота на българите в предвечерието

на Освобождението“. Романът „Под игото“, както и други Вазови

творби, формира у следващите поколения читатели представата за

българите и българското в края на възрожденската епоха.

Главата „Представлението“ художествено претворява начина, по

който се подготвят, представят и възприемат от публиката въз-

рожденските театрални представления. В нея е показан и бунтов-

ният дух на времето, и устремът на българите към свобода.

За какво се разказва в главата „Представлението“?

Къде е представена пиесата „Многострадална Геновева“?

Речник

багреница

–

царска

мантия в пурпурно-

червено

ботфорти –

модел

ботуши

будала –

глупак

букаи –

белезници

граф –

благородниче-

ска титла

джелат –

палач

еполети –

парадни па-

гони с ресни

ефенди –

господин

кадро –

снимка

кехая –

надзирател

концепция –

система

от схващания или въз-

гледи

кумаш –

плат

маври –

название на

арабите

Северна

Африка и на Пириней-

ския полуостров

мобил –

мебел

наклопвам –

наклеве-

тявам

седжеде –

килимче

суфлирам –

(в театъ-

ра) подсказвам шепне-

шком текста на ак-

тьорите

тоже –

също

шестак –

вила за съ-

биране на сено с шест

бода

360

365

370

375

380