129

А какво мисля аз

нелите му устни светваха зъбите му.

– Сухо беше туй лято – продължи той, – добра стока изкараха

хората. Ама и берекетя натъй по селата беше добър. А нашите бълга-

ри, бай Еньо, кога имат пари, къщи правят. Като мина харман, че като

надодоха ония турлаци с талигите, иззеха що керемиди имаше...

– Хъм... Взеха ги?

– До една. Три големи колелета бяха. Свършиха се. И чорбаджи-

ята, Панайот: нямам, кай, нужда от пазач, бай Серафиме, слободен си.

Даде ми хака и... отряза ми квитанцията, тъй да се каже...

Като каза това, Серафим се усмихна и тъй като беше съблякъл

палтото си, стоеше сега мъничък, слабичък. Щом остави палтото на

пейката, той тозчас се попипа над кръста, по пазвата. Еню разбра, че

там нейде ще е скътал парите си.

– Че вземи да си купиш едно палто! – посъди го строго Еню. – Все

трябва да си изкарал някоя пара. Да си купиш едно палто!

– Ща, ща, бай Еньо. Едно палто ще си купя. Ще си купя, защото

туй веке за нищо го не бива. – Той погледна палтото и се усмихна: –

То е, тъй да се каже, добро за музея...

– Седни, седни да си починеш – каза Еню, след туй стана и влезе

в кафенето.

Колкото можеше да се види през вратата, вътре в кафенето беше

дълбоко и хладно. То беше проста сграда, като плевник, нямаше та-

ван, двете стрехи се срещаха нависоко и между върлините, наслагани

начесто, се виждаше сеното под керемидите. Едно лястовиче гнездо

беше залепено до средната дебела греда.

Серафим, гологлав, със сплъстена посивяла коса, седеше на пей-

ката, режеше по малко с една костурка от хляба си и сладко-сладко

дъвчеше сухите залъци. Лястовичката, която имаше гнездо в кафене-

то, трепна с крилете си току пред лицето му, влезе вътре, повъртя се,

след туй пак тъй бързо се стрелна навън. Две-три врабчета подскачаха

към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат

някоя трохичка. Една жена запърполя с полите си и влезе в кафенето,

но Серафим не я погледна. След малко жената заприказва високо и

той даде ухо:

– ... Скъпо, всичко скъпо, кръстник Еньо! Какво да купим с две-

три яйца, дето ги вземаме сутрин от кокошките? Едвам сварваме да си

вземем по кривач сол и калъп сапун, та да се оперем. Туй кибрит, газ

– забравили сме го. Че барем да сме добре, да сме здрави, кръстник

Еньо, а то...

– Какво прави Иван? Как е сега?

– Как ще е Иван – лежи. Отде дойде таз болест, кръстник Еньо,

отде дойде. Сега по Св. Богородица ще стане седем месеца как не е

похванал работа. Души го нещо в гърдите, подпира го ей тука е. От-

слабна, да го духнеш, ще падне. Не е добре, кръстник Еньо, жълт,

черен, като пръст. Думат ми: заведи го в болницата, тури го на колата

и го заведи в болницата.

– За болницата трябват пари – каза Еню.

• Съвпадна ли станало-

то в откъса с вашите

очаквания?

• Какво ново научихте

за странника със зимно-

то палто?

• Защо според вас Сера-

фим не си е купил нови

дрехи?

• Какво

разбрахте

какво не разбрахте?

• Какво смятате, че ще

се случи?

• Прочетете следващия

откъс.