27

зяха бавно по стените или хвърчаха унесено из стаята, като жужаха

сънливо. Отвън цикадите приветстваха новия ден с възторжения си

писък.

– Така, така… – мърмореше Джордж и прекарваше дългия си по-

казалец по внимателно изготвената програма. – Да, да… математика.

Ако не се лъжа, занимахме се с Херкулесовата задача да установим

колко време е необходимо на шестима души да издигнат една стена,

ако трима души я издигат за една седмица. Струва ми се, че отделихме

на този въпрос почти толкова време, колкото е било необходимо за

построяването на стената. Както и да е. Нека препашем саби и отново

влезем в бой. Може би формата на задачата те смущава, а? Да видим

дали не можем да я направим по-занимателна…

Той свеждаше замислено поглед над тетрадката с упражнения и

подръпваше брадата си. После изписваше условието по нов начин с

едрия си ясен почерк.

– Ако две гъсеници изяждат за една седмица осем листа, за колко

време четири гъсеници ще изядат същия брой листа? Хайде, заеми се

с това.

Докато аз се борех с явно неподлежащата на решаване задача за

апетита на гъсениците, Джордж си намираше друго занимание. Той

отлично се фехтуваше, а същевременно се бе заел да изучи някои от

местните селски танци, към които имаше страст. Затова, докато чака-

ше да направя сбора, обикаляше из сумрака на стаята и упражняваше

позиции от фехтовката или сложни танцови стъпки – навик, който ме

разсейваше, да не кажа нещо повече, и на който винаги отдавам не-

способността си да се справям с математиката. Дори сега, ако сложите

пред очите ми една проста сметка, тя веднага извиква спомена за дъл-

гурестото тяло на Джордж, което се поклаща и върти из слабо осве-

тената стая. Той пригласяше на танцовите си упражнения с плътно и

фалшиво тананикане, наподобяващо кошер с обезумели пчели.

– Там-татам-татам… та-ра-ра-ра-там-та ра… левият крак отго-

ре… три стъпки надясно… там-татамтатам-рарам… назад, завъртане,

Джералд Даръл сред антилопи кана

105

110

115

120

125

130

135