91
бедимо сърцата. Лицата на зрителите се изясниха, гърдите свободно
си въздъхнаха. Всеки виждаше, че Огнянов владее положението. И
беше доволен.
Огнянов попита момичето простичко същото нещо, което го пита
и Стефчов. То отговори сега. Майките въздъхнаха и пратиха благо-
дарни погледи на чужденеца. Името му, ново и странно, обикаляше по
всичките уста и се запечатваше в сърцата.
Повикаха другото девойче. И то отговори удовлетворително,
според възрастта си.
Тогава всички тия деца, изпоплашени до подивяване одеве, устре-
миха приятелски погледи към Огнянова. Духът се подигна на всички;
те се запрепираха коя да излезе по-напред да се разговаря с добрия тоз
човек, когото вече обичаха.
Рада от едно прехласване мина в друго. Учудена, трогната до
сълзи, изненадана, тя гледаше с благодарност тоя великодушен човек,
който Ӝ дойде на помощ в такава тежка минута. Пръв път тя срещаше,
и то в един непознат, топло и братско участие. Тоя ли бе шпионинът!
Той сега стоеше като ангел хранител неин! Той стъпка Стефчова като
червей. Тя тържествуваше, тя порасте пак, тя погледна гордо и щаст-
ливо навсякъде – и навсякъде срещна съчувствени погледи. Сърцето Ӝ
се изпълни с признателно вълнение, а очите Ӝ със сълзи...
На третото момиче Огнянов зададе такъв въпрос:
– Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха
християни, покръстиха се?
И той гледаше кротко и приятелски невинните очички, обърнати
към него и по които още стояха следи от сълзи.
Момиченцето помисли малко, помръдна си устните, па извика с гла-
сец ясен, тънък и звънлив, като на чучулига, кога заран пее из въздуха:
– Българският цар Борис покръсти българите!
– Много хубаво, браво, Райно... Кажи ми сега, кой изнамери бъл-
гарската азбука?
Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара
на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да
се смути.
Огнянов му помогна:
– Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
Кадър от филма
на Дако Даковски „Под игото“
130
135
140
145
150
155
160
165