148

шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда

избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент

вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен

да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време,

материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им

необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират,

без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес

нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето

от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга“.

По принцип сюжетът на една автобиография е животът на нейния

автор. Обичайната схема, по която се пише автобиографията, включва

информация за времето и мястото на раждане, както и сведения за роди-

телите, разказ за детството и ученичеството, за годините на следване, за

професионалния път и за най-важните събития от личния живот. Нушич

представя същата схема в комичен вариант, като свежда разказа си от

периоди като „от рождението до първия зъб“, „от първия зъб до панта-

лоните“, „човек в панталони“, „първата любов“, „първото и последното

стихотворение“, „втората любов“, „от третата до дванадесетата любов

включително“, „в затвора“, „в казармата“, „брак“. На всеки от тях е пос-

ветена отделна глава, озаглавена по цитирания начин. Автобиография-

та завършва с брака на писателя, което той обяснява по следния начин:

„Автобиографията завършвам с женитбата си, защото намирам, че след

женитбата си човек всъщност няма вече автобиография“.

Специално внимание в своята автобиография писателят отделя на

ученическите си години, на които е посветил глави като „В основното

училище“, „Вероучение“, „Сръбски език“, „История“, „География“,

„Чужди езици“, „Математика“, „Физика и химия“. В тях той представя

обстановката и обичаите в тогавашното сръбско училище, но по особен

начин – през погледа на ученика. От това произтича хуморът на разказа.

Защото онова, което за възрастните изглежда нормално и не подлежи на

критика, видяно през по-естественото, искрено и непресторено съзна-

ние на детето, вече се осъзнава като смешно и неприемливо. Основната

критика на автора е отправена към несъответствието между учебната

програма и преподаването, от една страна, с действителността с нейните

практически проблеми, от друга.

Главата, посветена на географията, по-специално представя и не-

адекватността на учителя, който демонстрира както нелепи преподава-

телски похвати, така и твърде съмнителна логика при обясняването на

основни въпроси от собствения си учебен предмет. От странните ме-

тодически решения на учителя произтичат ред смехотворни ситуации,

най-забавната от които е резултат от опита му да онагледи движението

на планетите в Слънчевата система.

„Автобиография“ на Нушич е

романизирана автобиография

Този жанр съчетава характеристиките на биографията и на романа. Ав-

тобиографията, както и биографията по принцип предполагат

достовер-

СЮЖЕТЪТ

ЖАНРЪТ