Вторият

и определящ похват е изграждането на образа на Джери

чрез ролята му на

разказвач

. Целият разказ се води от него, всичко в

романа е представено през неговия поглед и е обагрено от собствените

му разбирания и преценки.

Основна тема в книгата на Даръл е

отношението на хората към

животните.

Писателят е един от най-ранните пропагандатори на еколо-

гичното съзнание. Основен момент в цялостното му творчество е идеята,

че хората трябва да разбират, да уважават, да защитават всички други

живи същества на Земята и да се грижат за тях. Радетел е за отговорно

и грижливо отношение към природата и нейните богатства, между които

най-голямо значение отдава на животните. В книгата си „Зоологическа

градина в моя багаж“ той пише: „За мен унищожението на някакъв жи-

вотински вид е криминално престъпление по същия начин, по който е

разрушаването на нещо, което не можем да създадем отново или да за-

местим, като например картина на Рембранд или атинския Акропол“.

Друга важна тема е

семейството

. Разказът в IV глава ни показва

фрагмент от живота на семейството на Джери, в което всеки от члено-

вете има своите странности, но това не е пречка да живеят в сговор и

разбирателство. Нещо повече, различията в техните характери и инте-

реси превръща домашните им отношения в модел на обществото, така

че проявявайки разбиране и търпимост един към друг, те всъщност се

подготвят за бъдещите си социални контакти. Не е случайно, че заглави-

ето на книгата е „

Моето семейство

и други животни“. То едновремен-

но подчертава основната роля, която семейството играе за сюжета, но

и намеква – с допълнението „и

други

животни“ за

шеговито, свободно

от ненужна сериозност и все пак обичливо отношение на писателя към

най-близките му хора.

Важна особеност, характерна за творчеството на Даръл, е усетът му

за

красотата на природата

. Той се проявява в артистично описаните,

силно въздействащи пейзажи, с които са изпълнени творбите му. Ето

един подходящ пример:

„От върха на малката скала водата в залива изглеждаше неподвиж-

на и прозрачна и трудно можеше да повярваш, че това е наистина вода.

Рибите бавно се носеха над набраздения от вълните пясък, сякаш бяха

замрели във въздуха, а през шестте фута дълбока чиста вода се виждаха

камъни, на които актиниите повдигаха нежните си разноцветни пипала,

и се движеха рачета пустинници, помъкнали своите приличащи на пум-

пали къщи. […]

Морето беше като топла копринена завивка, която плавно носи тя-

лото ми насам-натам. Нямаше вълни, а само това нежно подводно дви-

жение – пулса на морето, което леко ме люлееше. Около краката ми про-

блясваха и трепкаха разноцветни рибки и се изправяха на глава, когато

се опитваха да ме захапят с беззъбите си венци. В оклюмалите маслино-

ви горички цикадите тихо си шепнеха“.

ТЕМИ И МОТИВИ

ЛУПА