Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тра-

кийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока

почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина по-

вея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и

замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници,

и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали

с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените Ӝ недра.

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тиши-

ната:

– Ан-дре-я-я-я, Ан-дре-я-я-я!

– Ида, и-даа! – отзова се друг отдалече.

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната сла-

ба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора.

Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо

да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потиква-

ше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня,

уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях,

петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до

лакет ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано. Сре-

щу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да

скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взи-

маха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха

хитри и умни очи.

– Какво замълча, Благолаж? Карай де – каза му Лазо, който труп-

на съчки на огъня и легна.

Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на

купче, шавна още веднъж и почна:

– Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя

била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата Ӝ се влачела по-

дире Ӝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите Ӝ били черни

като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по

нея.

– Ей! – въздъхна Лазо.

– Мълчи! – обадиха се другите.

– Много лъже – рече Лазо.

Благолажът го погледна право в очите.

– Това е приказка бе, хлапе!

А какво мисля аз

Елин Пелин

КОСАЧИ

ДА ПРОЧЕТА

Да се впиша в текста

• Какво знаете за Елин

Пелин? Какво сте чели

от него? Защо според вас

литературните

изсле-

дователи го определят

като един от нашите

най-значителни писате-

ли? Като имате пред-

вид заглавието на този

текст, какво очаквате

да се случи в него?

• Прочетете първия от-

къс.

• Какво

видяхте

чухте?

• Защо един от при-

състващите

селяни

наречен Благолаж?

• Какво ще избере да

разкаже

Благолажът

според вас? Защо ми-

слите така?

• Прочетете следващия

откъс.