73
Между това Голос лудува. Той гледа страшно с изпулени очи,
с настръхнала чорлава коса, маха, криви се и скърца зъби отчаяно.
Съвестта го гризе люто; но страданията му принасят облекчение на
народа.
Люто злорадство се изображава по лицата. „Хак му е“, думат же-
ните. Тях даже ги е яд на Геновева, че го прощава в писмото си. Майка
му, като гледа печалното състояние на господин Фратя, обременен от
тежестта на веригите и на общото негодувание, се чуди какво да пра-
ви.
– Умориха момчето ми, омаскариха го! – казва тя и се готви да го
извлече из сцената, но я задържат.
Тоя акт има бляскав успех. Шекспировата Офелия не е извличала
в една вечер толкова сълзи.
Последният акт е в гората. Там една пещера. Из входа Ӝ се подава
Геновева, облечена в зверски кожи, и детето Ӝ. Една коза, на която
са дали крехки листе да зобе, за да не бяга от сцената, представлява
сърната, която с млякото си ги храни в пещерата. Геновева приказва
жално на детето си за баща му, но чува лай от ловджийски псета и
пропълзява в пещерата с детето, като увлича за рога козата, която
се опира. Лаят се усилва и публиката намира Илийча Любопитният
по-изкусен в тая роля. Той показва още по-голямо усърдие, тъй че
лаят му разбуди джавкането на няколко кучета отвън. Ето и графът
в ловджийски дрехи се вестява със свитата си. Зрителите не дъхат:
всички се вторачили да видят как ще се срещнат с Геновева. Баба Ива-
ница се бои да не отмине и предлага да му обадят, че там е жена му. Но
графът я видял. Той се навежда и вика в пещерата:
– Ти, който си тука, звяр или човек, излез!
Но вместо пещерата, обади се залата. Раздаде се едно тънко под-
свиркване.
Всички се обърнаха смаяни към Стефчова. Той беше се цял из-
червил.
– Кой е тоя, дето свири? – извика гневно Селямсъзът.
Театърът забръмча недоволен.
Огнянов подири с поглед подсвирквача. Като съзря Стефчова,
който го гледаше безочливо, той му пришушна ниско:
– Ще ти отпоря дългите уши!
Ново изсвиркване, още по-силно. Публиката бе втрещена. В миг
общо негодувание избухна.
– Хванете го тоя протестанец, дайте да го хвърлим из пенджера
– изрева свирепо Ангел Йовков, гигант, два и половина метра висок.
Раздадоха се още гласове:
– Навън, който свири!
– Стефчов навън!
– Не сме дошли тука да слушаме пискуни и плясканета! – викаше
Селямсъзът, който одеве инак бе разбрал одобрителния знак на Ка-
блешкова.
– Кириак, не възприемам! – извика сърдито и кака Гинка, до коя-
А какво мисля аз
• Съвпадна ли станало-
то в откъса с вашите
очаквания? Защо?
• Какво ново видяхте и
чухте?
• Кое ви изненада в от-
къса? Защо?
• Какво очаквате да се
случи?
• Прочетете следващия
откъс.
200
205
210
215
220
225
230
235
240
245