74
то стоеше Рада, обляна в сълзи. Хаджи Смион шепнеше Стефчову:
– Вярвай бога, Кириак, аз ти казах още одеве: не бива да свириш.
Тука народът е прост, нали видиш?
– Защо свири челебият? – попита беят Дамянча.
Дамянчо дигна рамене. Беят пошушна нещо на едно заптие, което
отиде при Стефчова.
– Кириак – каза му то полека, – беят заръча да идеш да изпушиш
едно цигаро вън, като ти се стяга душата.
Стефчов излезе с горделива усмивка на устата, доволен, че разва-
ли впечатлението от Огняновата игра.
Заедно с него и смутнята мина. Играта се продължи, графът се
намери с изгубената графиня. Прегръщания, вайкания, сълзи пак.
Публиката се разчувствува изново. Доброто се увенча с пълно търже-
ство над злото. Графът и графинята си разказват един другиму мъките
и радостта. Баба Петковица им думаше:
– Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке, не вярвайте на тия
проклети Голосовци.
– Проклета си ти – изфуча зад нея господин Фратювата майка.
Същият бабин Петковичин съвет даде и беят, но по-ниско. Общо
чувство на удовлетворение и радост, Графът среща навред съчувстве-
ни погледи. Развръзката сключваше песента, която графът, графинята
и свитата запяха: „Сигфриде граде, радвай се сега!“
Но като изпяха първите два стиха на тая добродетелно-радостна
песен, раздаде се на сцената революционната песен:
Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Това падна като гръм небесен в залата. От най-напред един я
запя, после част от трупата я подхвана, после всичката, а след нея
и самата публика взе да приглаша. Внезапен патриотически възторг
облада всекиго. Мъжественият мотив на тая песен като невидима въл-
на порасте, изпълни залата, заля двора и се пръсна в нощта. Песента
цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата. Тия силни звукове
удариха на една нова струна на публиката. Всички, които знаеха пе-
сента, запяха я – и мъже, и девойки; тя сбра всичките души в едно, сля
сцената със залата и се издигна към небето, като молитва.
– Пейте, момчета, да сте живи! – викаше с възторг Мичо.
Но други от старите роптаеха ниско, като намираха неуместно
това безумно възхищение.
Беят, и той, без да разбира нито дума, слушаше с благодарение
песента. Той питаше Дамянча Григорът да му тълкува всеки един
стих. Всеки други би сбъркал конците, но Дамянчо не беше от тия
хора, които не могат да отговарят на трудни въпроси. При това, сега
му се даде случай да изпита силите си. Той запродаде бея по най-ес-
тествен и увлекателен начин. Песента, според Дамянча, изражавала
сърдечната любов на графа към графинята. Графът Ӝ казва: „Обичам
те сто пъти повече сега“; а тя му казва: „Обичам те хилядо пъти“. Той
казва, че ще издигне черкова, дето е била пещерата, за спомен, а тя му
казва, че ще си продаде всичките ялмази, за да раздаде милостиня на
250
255
260
265
270
275
280
285
290