А какво мисля аз

– Но онбашият ми обажда противното.

– Той е криво известен. Вие сами бяхте там.

Беят извика онбашият.

– Шериф ага, кога са пели такива песни: при мене или след мене?

– Пред вас са пели бунтовническа песен, бей ефендим; Кириак

ефенди няма да лъже.

Беят го погледна строго. Самолюбието му се докачи.

– Какво ми брътвиш, Шериф ага? Кириак ли беше там, или аз? Не

слушах ли аз с моите уши? Дамянчо чорбаджи дума по дума не пре-

веде ли ми песента? Аз приказвах снощи и с Марка чорбаджи, и той

намерил гласа много хубав. Такива безобразия друг път не правете!

– изгълча сърдито беят, па се обърна към Огнянова:

– Консуле, прощавай за труда, грешка станало. Чакай, а как вика-

ха оногова, окования?

– Голос.

– Да, Голос. Ти него да беше заръчал да го обесят, по-добре. Аз

тъй бих направил. Ти не трябваше да слушаш женски ум. Ама хубаво

беше пък, песента още по-хубава – каза беят, като ставаше тежко.

Огнянов го поздрави и излезе.

– Скоро ще чуеш и по-друга песен и нея ще я разбереш без по-

мощта на бай Дамянча – шушнеше си той, като минуваше из портата.

Но той не виждаше как зловещо го гледаше в това време онба-

шият.

• Кой епизод в главата „Представлението“ ви разсмя?

Защо? А кой ви натъжи? Защо?

• Какво е отношението ви към Кириак Стефчов? Защо?

• Как ще постъпите, ако сте на мястото на бея? Защо?

• Изненада ли ви финалът на главата „Представление-

то“? Защо?

Плакат на филма „Под игото“, 1952 г.

Режисьор: Дако Даковски

Титулна страница от

първото самостоя-

телно издание на рома-

на „Под игото“, 1894 г.

345

350

355

360