ределени моменти напомня за

приключенските романи

. Съществува

виждането, че „Под игото“ е

роман епопея

. Така се назовават големи

епически произведения, които изобразяват исторически събития от из-

ключително значение за развитието на даден народ.

Главни теми в „Под игото“ са

темите за освободителните борби

националното самоосъзнаване

на българите. В центъра на романа

е превръщането на обикновения и мирен човек в силна и борбена лич-

ност. Основната тематична посока на произведението може да се изрази

най-точно чрез думите на едно Вазово стихотворение от стихосбирката

„Епопея на забравените“:

И в няколко дена тайно и полека

народът порасте на няколко века!

В хода на романа се преплитат

темата

за страха

и робското при-

мирение и

темата за смелостта

и готовността за противодействие и са-

можертва.

Главата „Представлението“ предлага една необичайна гледна точка

към тези теми. В центъра е проблемът за първите театрални предста-

вления у нас и за културния живот на българското общество. Зад нея

обаче прозира голямата тема на романа – за националното осъзнаване

на българския народ. Заедно с това са застъпени и

допълнителните

теми

за

изграждането на театрална публика

през Възраждането и за

възпитателната сила на театъра

Темата за изкуството

има още един план. Представени са неговите

неограничени възможности за въздействие и преобразуване. Изкуството

има двойствен език – казва се едно, а се подразбира друго. То служи за

споделяне на неща, които разбират само посветените. Така е и с пред-

ставлението в „Под игото“. Зрителят търси прилики между извършва-

щото се на сцената и своята съдба. Тези внушения се осъществяват и

чрез специфичното присъствие на

мотива за песента

. От една страна,

преминаването на любовната песен на Геновева и графа в бунтовна песен

сигнализира за пробуждането на духа на народа. От друга страна, прево-

дът на песента, който Дамянчо Григорът прави за бея, по забавен начин

показва как изкуството може да приспи бдителността на властника.

Романът предлага изключително богатство от образи. Изследовате-

лите му твърдят, че общият им брой надхвърля 40. В главата „Предста-

влението“ са включени някои от основните сред тях, които са изобразени

преди всичко чрез действията и речта си. Важна функция за опознаване-

то им има

повествователят

. Той въвежда в атмосферата на случващото

се, но и постоянно коментира постъпките и реакциите им.

В началото повествователят обръща внимание на отделни герои.

Представени са актьорите:

господин Фратю

в образа на Голос,

Илия

Любопитния

като Драко. Графът се играе от

Бойчо Огнянов

. Отделни

фигури от множеството също са отличени заедно с техните коментари.

Дочуват се репликите на всезнаещите

Хаджи Смион

кака Гинка

ГЕРОИТЕ

ТЕМИ И МОТИВИ