като мраз в детската му душа. То се смути и нито помнеше какъв бе

въпросът. То погледна жално Рада, като че просеше помощ. Стефчов

му повтори въпроса. Пак мълчеше.

– Да си иде – каза той сухо на учителката, – извикайте друга.

Излезе друго момиче. Зададе му се въпрос. То чу, но го не раз-

бра и остана безмълвно. Безмълвна беше и цялата публика, която взе

да изпитва мъчително чувство. Девойчето стоеше като заковано, но

очичките му се наляха със сълзи страдалчески, които не смееха да се

проронят. То се насили пак да отговори нещо, заекна се мъчително и

замлъкна. Стефчов погледна ледено Рада и избъбра:

– Доста небрежно е преподавано. Повикайте друга ученичка.

Рада с глух глас произнесе друго име.

Третата ученичка отговори съвсем друго: тя не разбра питането.

Като видя в погледа на Стефчова неодобрение, тя се възчуди, па се

озърна безнадеждно наоколо си. Стефчов Ӝ зададе друг въпрос. Тоя

път момичето нищо не отговори. Смущението затъпи погледа му, без

кръв останалите му устни затрепераха и то изведнъж заплака с глас и

бегà, та се скри при майка си. Всички чувстваха мъка и товар на ду-

шата. Майките, чиито дъщери не бяха още изкарвани, в недоумение и

уплашени гледаха напред. Всяка трепереше от страх да не чуе името

на своето дете.

Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останало в лицето

Ӝ; мъченически тръпки подръпваха бледните Ӝ бузи; по челото Ӝ, дето

одеве се четяха толкова деликатни усещания, няколко едри капки пот

избиха и измокриха сколуфите Ӝ. Тя не смееше да дигне очи. Чинеше

Ӝ се, че потъва в земята. Нещо я душеше в гърдите, идеше Ӝ да заплаче

с глас – и едвам се удържаше.

Обществото, не в сила да издържи това напрегнато състояние

по-дълго, зашумя безпокойно. Зрителите, слисани, се поглеждаха,

като че се питаха: каква е тая работа? Всеки искаше да излезе из това

невъзможно положение. Само по тържествуващото лице на Стефчо-

ва беше изписано задоволство. Шумът, ропотът растеше. Ненадейно

се възцари гробна тишина и всички погледи се устремиха напред. Из

публиката излезе Бойчо Огнянов, който досега стоеше потулен, и като

се обърна към Стефчова, каза твърдо:

– Господине, нямам чест да ви зная, но извинете. Вашите въпро-

си, неясни и отвлечени, биха затруднили и ученици от V клас... Пожа-

лейте тия неопитни деца...

Па като се обърна към Рада, попита:

– Госпожице, позволявате ли?

И както беше прав, попроси да извикат едно от питаните вече

девойчета.

Общо облекчение се почувства. Съчувствен и одобрителен шум

посрещна постъпката на Огнянова. В миг той прикова всички погле-

ди, спечели всички симпатии. Пуснатата от Хаджи Ровоама клевета

падна. Благородното му лице, обляно със страдалческа бледност и ос-

ветлено от един мъжествен и енергически поглед, подкупваше непо-

А какво мисля аз

• Съвпадна ли станало-

то в откъса с вашите

очаквания? Защо?

• Учудва ли ви поведе-

нието на Кириак Стеф-

чов?

Защо

мислите

така?

• Как вие бихте изпита-

ли Радините ученички?

Защо?

• Как бихте постъпили,

ако сте сред присъст-

ващите на годишния из-

пит? Защо?

• Какво смятате, че ще

се случи?

• Прочетете следващия

откъс.

100

105

110

115

120

125