28
БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР.
Ш О П С К И Я Т Ф О Л К Л О Р
Ш
ОПСКАТА
МУЗИКАЛНОФОЛКЛОРНА
ОБЛАСТ
обхваща част от Западна България – земите между
Стара планина и Пирин. На запад достига до границата ни със Сърбия, на изток постепенно
се влива в Тракийската фолклорна област. В тази област се срещат седенкарски, трапезни,
жетварски, сватбени, юнашки и исторически песни. Шопско е един от малкото райони в
България, където се пее и двугласно.
п
ърВият
глас
се изпълнява от една певица, която
„извиква“, „води“.
В
торият
глас
се пее от група жени и често се задържа на едно място, пее
един и същ тон –
исо
. Характерни са и едногласните безмензурни „кралимарковски“ песни.
Пеенето им се съпровожда с гъдулка (кемене), а певецът като че
ли разказва историята, рецитира. Специфичен начин на пеене е
„разтрисането“ – особено насичане на тона.
Хорàта в Шопско са изключително буйни и
темпераментни, с „натрисане“ на тялото, предим-
но сключени, водени. Играят и жените, и мъжете.
За мъжкия танц са характерни провикванията.
Характерни инструменти са гъдулка, кавал, ви-
сока гайда (джура), дудук. Метроритмите в Шопско
са разнообразни. Освен добре познатите размери,
се срещат и по-сложни:
,
,
и даже
.
НародНа
песеН
пее хор
М
истерията
На
българските
гласоВе
Ой, шопе, шопе
■
Посочете на картата на България къде
се намира шопската фолклорна област.
■
Кое създава остротата в звученето на
шопските двугласни песни: движението
на тоновите трайности или съотношенията
на тоновите височини в двата гласа?
■
Къде още в България се пеят
традиционни двугласни песни?
Въпроси и задачи
Що ми домилело, мамо,
що ми домилело,
софийското поле, мамо,
софийското поле!
По този начин се пеят
и следващите редове:
Шопски момчетия
с бели беневреци,
с шарени ментета,
с черни мустачета,
с високи калпаци!
НародНа
песеН
Що ми домилело,
мамо
И
В
. М
ЪРКВИЧКА
, Ш
ОПСКО
ХОРО
ДВОЯНКА
ДУДУК