съжителстват новородено и малко на няколко месеца.
Коалата
се храни само с листата на евкалиптови дървета.
Малките са съвсем недоразвити и се хранят с мляко около 6 месе-
ца. След това напускат торбата, преминават към растителна храна,
но още дълго престояват на гърба на майка си.
Тасманийският дявол
е най-големият месояден торбест бо-
зайник
(фиг. 4)
. Той е рядък изчезващ вид, който обитава само
остров Тасмания.
Опосумите
са най-примитивните дребни торбести бозайници.
Разпространени са в Южна и Централна Америка. Имат дълга мус-
кулеста опашка, която им служи за захващане.
ПОДКЛАС ВИСШИ БОЗАЙНИЦИ
Подклас Висши бозайници
включва животните с най-добре
развит главен мозък. Те се наричат още
плацентни бозайници
,
тъй като зародишите получават хранителни вещества и кислород
от майчиния организъм чрез специален орган – плацента. Мал-
ките се раждат развити и скоро започват самостоятелен живот.
Плацентните бозайници са най-многобройната група бозайни-
ци. Разпространени са във всички климатични области на Земята,
на сушата и във водата.
Разред Насекомоядни
са най-примитивните и най-древните
плацентни бозайници. У нас се срещат представители от семейства
Таралежи, Земеровки и Къртици
(фиг. 5)
. Насекомоядните са дреб-
ни животни със силно развито обоняние.
Разред Гризачи
обхваща над 1500 вида бозайници, живеещи по
цялата планета. Към гризачите спадат катерици, лалугери, бобри,
бодливи свинчета, сънливци, мишки, плъхове, слепи кучета и хам-
стери. Всички са растителноядни и това се е отразило в устрой-
ството на зъбите им
(фиг. 6)
. Гризачите се размножават няколко
пъти в годината и раждат
голям брой малки, които
бързо достигат полова
зрялост.
Разред
Прилепи
обединява
единствени-
те
летящи
бозайници.
Те имат тънка летателна
ципа между крайниците
и опашката. Костите са
леки, а гръдната кост има
израстък, за който се за-
лавят летателните муску-
ли. Прилепите са активни
привечер и нощем, когато ловуват насекоми. Те имат слабо зрение
и много добре развит слух
(фиг. 7 и фиг. 8)
.
Разред Хищници
включва бозайници, които се хранят с живо-
тинска храна, но има и всеядни видове
(фиг. 9)
. Най-многобройни
са представителите на семейство Порови (невестулки, видри, злат-
ки, язовци), семейство Котки (тигри, лъвове, леопарди, гепарди) и
семейство Кучета (вълци, чакали, лисици). Характерно за хищници-
те е устройството на зъбите им: малки резци, много добре развити
кучешки зъби за разкъсване на жертвата и кътници с остри ръбове.
131
Фиг. 4.
Фиг. 5.
Фиг. 6.
Фиг. 8.
Фиг. 7.
Фиг. 9.