ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

По кои белези лесно ще раз-

познаете смърч от ела?

Сравнете черния бор и белия

бор по листа, шишарки и кора на

дървото.

При екскурзия в планината

съберете и изгответе сбирка от

шишарки и клонки на иглолистни

растения.

Обикновена хвойна.

Храст с къси игловидни и силно бод-

ливи листа, събрани по три. При узряване на семената в

семенните люспи стават месести, яркообагрени, срастват

помежду си и образуват

топчеста „шишарка“, обагрена

в синьо

. Расте в планините до 1500 m надм. в. Близка до

този вид е червената хвойна, която се отличава главно по

червените топчести „шишарки“

Тис.

Листата му са плоски, меки, тъм-

нозелени отгоре и светлозелени отдо-

лу.

Семената му са обвити в червена

месеста обвивка

. Цялото растение е

отровно с изключение на обвивката на

семето, която е храна за някои птици.

Среща се рядко в планините у нас или

като декоративно растение в парковете.

Клек.

Ниско дърво. Листата са събрани

в групички по две.

Зрелите женски ши-

шарки са дребни (до 4 сm), с яйцевидна

форма

. Среща се в планините над гор-

ната горска граница.

Бяла

мура.

Един-

ственият иглолистен

вид у нас с листа,

събрани по пет в

снопче.

Зрелите

женски

шишарки

са цилиндрични и

не са сбити

. Расте

само в планините на

Балканския полу-

остров.

Среща

се в горите на

Рила, Пирин,

Средна и За-

падна Стара

планина и Ви-

тоша.

КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ

В българската природа се сре-

щат представители от три семей-

ства на Иглолистни голосеменни

растения. Те образуват иглолист-

ните гори във всички наши плани-

ни. Иглолистните дървета са цен-

на суровина за производство на

мебели, хартия, лекарства, смо-

ли. От Саговите растения у нас се

срещат два вида ефедра.

Черен бор.

Листата му

са винаги по две заедно,

като при белия бор, но са

по-дълги от 7 сm.

Зрели-

те женски шишарки са

яйцевидни

като тези на

белия бор, но имат пло-

ска основа и по-големи

размери. Семенните люс-

пи са вдървенели и оба-

грени различно от двете

страни – тъмно отдолу и

светло отгоре. Кората на

дървото е сива, напукана.

В миналото видът е имал

по-широко

разпростра-

нение до около 1200 m

надм. в. Днес е силно

ограничен поради изси-

чане.

Обикновена ефедра.

Нисък (20 – 30

сm) храст с люсповидни листа. Се-

мената са обвити в червена месес-

та обвивка, използвана като храна

от птиците. У нас се среща рядко

върху варовити места по Черно-

морското крайбрежие, Дунав-

ската равнина, Тракийската

низина, Софийския район и

Странджа. Това е лечебно

растение,

използвано

за

нуждите на фармацията и ме-

дицината.