Просветителската и политическата дейност на Софро-

ний Врачански.

Продължител на делото на Паисий Хилендарски

е котленецът Стойко Владиславов (1739 – 1813). Още като млад

свещеник в Котел той се среща с Паисий и прави два преписа на

„История славянобългарска“. През 1794 г. е определен за врачан-

ски владика. В началото на XIX в. обикаля своята църковна област

(епархия) и проповядва на говорим български език. Така той при-

лага на българска почва просвещенските идеи за разпространение

на знанията сред обикновените хора.

Времето е много трудно. Из българските земи върлуват турски

банди, които грабят, палят и убиват. През 1803 г. Софроний Вра-

чански се премества в Букурещ. Там около него се събира група

родолюбиви българи. Те образуват първата българска политическа

организация за защита на българските интереси, наречена „Българ-

ско общество“.

През 1806 г. Русия обявява война на Турция. Това подтиква

Софроний да се замисли за освобождението на България. Първо-

начално той смята, че българите трябва да признаят властта на ру-

ския цар. По-късно достига до идеята за българско самоуправление

(автономия). Софроний съдейства за създаване на български до-

броволчески отряд в състава на руската армия. Този отряд участва

в боевете между руси и турци през 1811 – 1812 г. За съжаление

руско-турският мирен договор от 1812 г. не облекчава положението

на българите. На следващата година Софроний умира в Букурещ.

В последните десет години от живота си той се изявява като

виден просветител. Осъзнава значението на книгопечатането като

средство за разпространение на знанията. През 1806 г. излиза него-

вият сборник с поучения, наречен „Неделник“. Това е първата ново-

българска печатна книга. Софроний написва на говорим език своята

автобиография – „Житие и страдание на грешния Софроний“.

Автопортрет на Софроний

от ръкопис на „Неделник“

Извори

Ето сега наближава вашето спасение и избавление, защото милостта Божия

дойде над бедния ваш род. Бог е влял милост в сърцето на най-благочестивия и

велик господар император Александър Павлович и го е подтикнал да ви избави

от турското варварско мъчение. И ето, приближава към вас неговата кръсто-

носна войска – ваши братя християни – за да ви избавят от толкова беди.

Из възванието на Софроний Врачански към българския народ от 1810 г.

1. Кои са причините Паисий Хилендарски да на-

пише своята „История славянобългарска“?

2. Защо в нея той пише повече за славното ми-

нало на българите и на техните царе?

3. Посочете дейностите, на които посвещава

живота си Софроний Врачански.

4. Защо Софроний се обръща именно към Русия

с молба да освободи българите?

Помислете и отговорете

• По време на Възраждането се засилва интере-

сът на българите към миналото им.

• Паисий Хилендарски написва „История сла-

вянобългарска“, която възхвалява славното ми-

нало на българите.

• Софроний Врачански продължава делото на

Паисий и се превръща в значима политическа

личност на Българското възраждане.

Вече научихте

Фиг. 3.

Първото печатно

издание на Паисиевата

история, 1844 г.