1. Какви очаквания предизвика у вас загла-

вието „По жътва“? Оправдаха ли се те,

след като прочетохте разказа?

2. Къде се развива действието в разказа?

Колко време обхваща?

3. Какво научихте от „По жътва“ за живо-

та на село в миналото?

4. Как ви подейства разказаната исто-

рия? Изненада ли ви? Кои от фактите и

събитията в нея ви се струват обичайни

и кои – необикновени?

5. Какви чувства изпитахте, докато че-

тохте разказа?

6. Кога и как са въведени героите в хода

на повествованието? Има ли нещо особе-

но в появата им?

7. Какво е отношението ви към главните

герои? Как бихте определили съдбата им?

8. Как присъства природата в разказа?

Какви пейзажи са пресъздадени? Как ще

обясните, че творбата започва и завърш-

ва с природна картина?

9. Какви звуци огласят разказа? Каква е

тяхната роля за въздействието му?

ПО ЖЪТВА

Да прочетем заедно

Усилна жътва кипи из равното Софийско

поле. От край до край, докъде ти око види, се

люлеят златни ниви и морни работници се мяр-

кат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна

жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе

огън и жар. Над широкото поле трепери адска

мараня. Отпуснати и уморени се синеят далечни

гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха

ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч

из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гу-

гутка се обажда изрядко от сенчеста круша или

грив гълъб усамотено префюфюква с криле към

гората. Тежко и душно.

Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в

небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето

работливите селяци.

Неуморно те жънат там и трупат златни сно-

пи. Пот се сипе от челата, душата без сила оста-

ва, няма почивка. Узрялото жито не чака.

Бог обилно наспори тая година и не прати ни

град ни скакалци, ни грозна напаст за греховните

селски души, напатени и настрадани. Зарадва ги

той с благодатни майски дъждове и не иска да им

отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита

жътва.

Жътва, худ. М. Устагенов

107

5

10

15

20

25