Литературата изобразява човека в различни негови социални роли.

Каквито и личностни качества да притежава, индивидът ги проявява в

обществото, сред другите. Обществото формира, развива, контролира и

оценява човека, който през своя живот попада в сложни житейски ситуа-

ции и в още по-сложни взаимоотношения с другите хора. Човекът може

да служи на обществото, да бъде в конфликт с него, да изпреварва раз-

витието му или да нарушава нормите му. Художествените произведения

често отразяват именно онези впечатляващи или драматични случаи, ко-

гато човекът търси своето място в обществото, прави житейски избори,

споделя или не приема обществените ценности.

Някои колективни ценности и обществени конфликти са пряко свър-

зани с историческото време, повлияни са от конкретни събития и от осо-

беностите на общността именно в този исторически момент. Такива са

например възрожденските ценности, които българинът отстоява преди

Освобождението. Такива са следосвобожденските противопоставяния

между свое и чуждо, идеал и действителност, минало и настояще, вели-

чие и срам и т.н. Съществуват и други ценности и конфликти – по-малко

зависими от историческия момент, валидни за всички епохи от човешко-

то развитие, определящи самата същност на човешката природа. Такива

са свободата и любовта, съзидателният труд, връзката с родината.

Когато литературата ни отвежда в миналото и ни разкрива ценности-

те и конфликтите на съответната епоха, научаваме за светове, които не

познаваме. Добре е да се опитваме да ги разберем, да научим какво са

преживявали и мислили хората там, да анализираме наученото. Можем

да сравним „тогава“ със „сега“, „тях“ със „себе си“, за да се съизмерим и

опознаем. А когато литературните произведения разкриват универсални

ценности, разбираме, че в едни области на живота светът се е променил

драстично, но в други е сякаш неизменен. Човекът е направил забележи-

телни научни открития, създал е високи технологии, но не е престанал

да се стреми към щастие, да търси близост и обич, да се радва, да тъгува,

да мечтае.

Писаното слово е закодирана безценна информация за света, за чо-

вешките общества, за делата на човека и за стаеното дълбоко в душата

му.

Четенето е възможност за опознаване на историята на човешкия род

и на необятната човешка душевност.

ЧОВЕКЪТ В ОБЩЕСТВОТО - НОРМИ,

ЦЕННОСТИ, КОНФЛИКТИ

ПРЕГОВОР И ОБОБЩЕНИЕ

121