ДОБРИ

ЧИНТУЛОВ

(1822 – 1886)

Талантливият поет и скромен учител До-

бри Чинтулов (1822 – 1886) е роден в Сливен.

Оформя се като поет в Одеса, където учи класно

училище и завършва семинария. Завръща се в

родния си град и се отдава на просветна дей-

ност. Няколко години учителства и в Ямбол.

Участва в църковната борба, свири на цигулка

и организира ученически хорове. Зрението му

постепенно отслабва и той е почти сляп, когато

посреща руските войски в Сливен и произнася

възторжено слово в тяхна чест.

Чинтулов започва да пише стихове като уче-

ник в Одеса. Тогава той публикува три стихо-

творения, и то подписани с инициали – „Стара

майка се прощава със сина си“, „Изпроводяк на

едного българина из Одеса“ и „Китка от Балка-

на“. Те са поместени в „Цариградски вестник“

през 1849 г. и се открояват на фона на стихове-

те, печатани по това време във вестниците. Това са и единствените

му стихотворения, отпечатани приживе. След като се завръща в

Сливен, Чинтулов привидно скъсва с литературата.

Малко са стиховете на Чинтулов, достигнали до нас. Поетът се

чувства заплашен и изгаря част от ръкописите си. Така безвъзврат-

но изчезват много негови творби. Някои са запазени благодарение

на преписите по бележници на негови съвременници, които са си

ги записвали и разпространявали. Но въпреки скромния му обем

в творчеството на Чинтулов се открива значително разнообразие

– бунтовни маршове се допълват с интимни размисли и елегии. До-

бри Чинтулов е един от най-големите неразгърнати таланти в бъл-

гарската литература.

Чинтуловите стихове разкриват богатите душевни преживява-

ния на самотния младеж, откъснат от родната среда. За разлика от

по-ранните опити Чинтулов излива собствените си чувства и на-

строения, а не се опитва да пресъздаде предполагаемите общи пре-

живявания на някакъв колективен лирически герой. Носталгията на

Чинтулов е лично изстрадана, но и споделена от българите, които

учат в Русия.

В някои стихотворения на Д. Чинтулов елегичното настрое-

ние е резултат от размислите за миналото на България, породени

от впечатленията му от руините на миналото – „Възпоминание“,