или да крадат. Но Тотю вече почиваше на лав-

рите си. Панайот благоденствуваше в Сърбия, а

Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлу-

джа. Знаеха това само няколко селяни и орлите.

Оставаше второто средство: да крадат. Но всяка

влашка тъмница беше вече населена с по няколко

юнаци. Балканските орли стояха в клетка. Герои-

те бяха сега кокошкари. Един нов и гладен проле-

тариат, съставен от подвизи, дрипи и слава. Да,

защото тия нечисти дрипи, що висяха по снагата

на тия нещастници, това беше славата: най-ви-

соката слава, защото беше непризната и окаляна

от презрението. И те ходеха често на брега на

Дунава и гледаха зелените хълми на България.

Нà, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им,

показва им небето си, показва им огнищата им,

вьзпоминанията им, мечтите им... Дунавът вели-

чествено и тихо се синее между тях и нея, като

една бара. Една крачка само – и в нея са; един вик

само – ще ги чуе. Как е близко и как е далеко! О,

Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме

вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима,

както когато те изгубим безнадеждно!...

Бръчков, и той спеше. В ума му се вълнуваха

разни странни и фантастически образи. Разка-

зът за подвизите на четите приимаха сега фор-

ма и плът пред него. Той гледа Странджата, като

дига знамето си в Балкана и вика: момци, дръжте

се! Ту Спира Македонски, като запаля турската

плевня и разсича надве един турчин и една кадъ-

на. А Балканът се люлее, горите шумят, ветрове-

те духат и пушки гърмят из буките. Ето там една

глава с левски калпак подаде се иззад бука и се

скри. Чу се гръм после друг гръм, още един гръм,

много гърмежи и цялата гора букашка ехти и сте-

не... А сърцето тупа, тупа, та ще се пукне! Ето

Хаджи Димитър се подава също такъв, какъвто

го има на картините.

Той държи меч в ръката си, търчи пред дру-

жината си. Къде търчи толкова страшен и ху-

бав?...

Изведнъж гръм се чу... Той пада... кръв обли-

ва го... После дим, после облаци и всичката чета

става на духове и хвърчи, хвърчи из небето и

всичко изчезва.

Когато се разбуди на заранта, той стоя някол-

ко секунди замаян, доде да се опомни. Той видя,

че не е в Балкана: на одърчето имаше само двама

да спят още. Странджата беше станал най-рано,

беше отворил вратата на избата, беше измел и

турил кафеничето в огъня. Револвера го няма-

ше вече на стената. Македонски се разхождаше

с едри крачки из кръчмата и пушеше. Тои беше

хвърлил две ракии на кредит у стария знамено-

сец.

– Бръчков – каза той, като се приближи. –

Ставай да идем да пием кафе у Ламбри. Но тоя

фес да го хвърлиш или по-добре харижи го на

Странджата.

Бръчков стана, набързо се уми, стегна и изле-

зе из избата, като прие в замяна на феса си една

вета и износена капела, що Странджата извади из

една ракла.

Излязоха на улицата,по която вече гърмяха

каляските и файтоните и сновяха многочисле-

ните утренни минувачи. Влязоха в едно широко

и пълно с дим и пара кафене. Из пръв път то

поразяваше погледа с безбройните, окачени по

стените картини, които представляваха всички-

те доста забележителни сблъсквания и случки

от елинското въстание и от подвизите на бъл-

гарските чети. На най-личното място висеше ка-

дрото на гръцкия цар и царицата и образът на

Раковски. Нищо по-особено нямаше тука. Ко-

гато си пиеха кафето, двамата приятели бидо-

ха наобиколени от неколцина человеци с вага-

бонтски изглед, прилични на гръцки паликаре-

та. Бяха хъшове оцивилизовани. Разговорът се

захвана с новините от България и се свърши с

игра на карти. Бръчков, очарован, че направи

познанство изведнаж с толкова българи в тая

чужда земя, прие предложението на Македон-

ски да поиграят на скамбил по на един франк.

Бръчков беше доста изкусен в тая игра и спече-

ли няколко пъти наред франковете на Македон-

ски, които той държеше вероятно в джеба си.

Македонски се ядосваше, псуваше по влашки

злата си чест и Мидхад паша и удряше силно

картите по масата, които не му вървяха.

Хаджият се приближи до ухото на Бръчков и

му пришъпна:

– Недей игра с Македонски, ще те обере.

Бръчков клюмна с главата си и продължи с

още по-голяма съсредоточеност да играе.

– Но ти не туряш парите на масата... единай-

сет франка стават вече имам да взимам – каза

Бръчков на Македонски.

– Готови са бе, брате, слава богу, честен чо-

100

105

110

115

120

125

130

135

140

145

150

155

160