гора. През дърветата небето на изток повече по-

беляваше, челопешките петли пееха раздирател-

но, звездите бледнееха. Разсъмването започва-

ше, те бяха още на половина час разстояние от

Челопек, ако напреки се идеше, но както върве-

ше момъкът, и за два часа нямаше да достигнат.

Селянката се окахъри, да имаше крила, щеше да

го вземе и да хвръкне с него. Той се озърна.

– Съмва се, стрино – каза той.

– Лошо, няма да стигнем навреме – изпъшка

тя. Повървяха още малко. Отсреща се чуха чо-

вешки гласове. Селянката се спря.

– Тъй не бива, момче, да направим друго...

– Какво, стрино? – попита момъкът, който

виждаше в тая непозната жена своя майка, свой

спасител, свое провидение.

– Скрий се в гората, стой до довечера. Като

мръкне, ще те намеря – на, тука пак – и ще те

скрия у дома.

И момъкът намери, че това беше най-умното.

Селянката му повърна пушката.

– Сбогом!

Илийца в това време пипаше детето. Тя из-

плака:

– О, мамке! Та то е умряло, ръчиците му лед!

Бунтовникът се спря поразен. Тая скръб на

селянката го смая; той поиска да каже нещо да я

утеши, но не можа нищо да каже. Сега той виж-

даше, че нямаше право да очаква по-нататъш-

на помощ от великодушната жена, чието сърце

беше разбито от едно голямо лично нещастие.

– О, мамке, гълъбчето ми... – вайкаше отча-

яно тя, като се вгледваше в лицето на детето.

Бунтовникът тръгна из гората, цял потресен,

безнадежден. Но разплаканият глас на бабата му

извика:

– Момче, крий се хубаво днес. Довечера – пак

тук, та да те намеря...

И тя се изгуби между тъмните дънери.

Тая сутрин майското слънце се показа радост-

но от чистото небе, няколко дена все облачно и

дъждовно. Разкошната длъгнеста долина, която

се отваря от Шишмановата скала, имаше омайна

хубост, пременена в пролетна зеленина, проряз-

вана от сребристия пояс на реката, лъснала от

лъчите на слънцето. Дотук, до Шишманова ска-

ла, се свършва нейната одисея из тесни клисури

и безконечни планински завои, ту между стръм-

ни урви, покрити с дъб и бук, ту под високи на-

въсени скали, на пробити с пещери, настръхнали

със замъкообразни изваяния и странни обелис-

ки, своенравна игра на стихиите и времето.

Току-що слънцето излезе над кръгозора,

из пътя откъм Враца се подаде турска конни-

ца, а след нея из ръжовете се зачерня голяма

тълпа пеши хора, на която краят не се видеше.

Конницата и пехотата скоро доближиха Искъра

и се спряха. Пехотата състоеше от около трис-

та души; отпреде и вървяха турци башибозуци,

въоръжени с всякакъв род оръжия, а осталото,

грамадната част, бяха черкези, също въоръжени.

Подир няколко минути бавене конницата пусна

да минат напред черкезите, а тя остана настра-

на. Тая шумна сган се предвождаше от прочутия

тогава черкезки големец Джамбалазът, свиреп и

кръвожаден кавказки разбойник, от тайфата на

когото беше пукнала пушката, що простря мър-

тъв Ботева вчера.

Джамбалазът, на кон, се спря срещу челопеш-

ката гора, недалеко от старовремската развалена

черква. Отляво на гората се вдигаха непристъпни

зъбери и ярове, а отдясно се откриваха челопеш-

ките ниви и бостани, дори до другия гол рът. По

стръмнината на гората виждаше се през дървета-

та уединена кошара, парясана сега от стопана си.

Всички очи бяха обърнати към гората, дъл-

бока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бун-

товникът. Но потерята не идеше за него. Тая нощ

бе пристигнало известие във Враца, че един час

преди съзоряване една чета комити била се спус-

нала от Балкана в тоя шумак, вероятно с наме-

рение да мине Искъра и да се спаси в голямата

Стара планина.

Потерята, наежена, ободрена от вчерашната

си победа, очакваше заповедта, когато Джамба-

лазът, слязнал от коня, с неколцина по-предни

башибозуци обсъждаше положението и начина

на нападението. Той беше мургав, висок, черно-

брад четирийсетгодишен човек с бляскаво чер-

кезко облекло, набучен с оръжие; погледът му,

зверски и лют, светеше под високата му космата

черкезка гугла.

В това време изгърмя пушка от кошарата и

планинските екове повториха и продължиха гьр-

межа.

400

405

410

415

420

425

430

435

440

445

450

455

460

465

470

475

480

485

490