– Комитите! Комитите! – извикаха гласове.

Всички погледнаха към кошарата, но видяха

само кълбото дим на входа и, което се разнасяше

от утринния ветрец по клоните. Подир първото

късо смайване и сбутване потерята даде един

страшен залп, последван от гороломен продъл-

жителен ехтеж. Но сред дима раздадоха се гла-

сове:

– Джамбалаза убиха!

Джамбалазът наистина беше се повалил на

земята, пронизан тъкмо в гушата от куршум, и из

устата му шуртеше струя кръв. Той беше ударен

от куршума, който дойде от кошарата.

При тая вест мигновена паника обхвана по-

терята и тя се дръпна и изпокри – кой де намери.

Тялото на предводителя бързо беше отнесено.

Изчезна и конницата. Но друга пушка не гръмна

вече от гората.

След доста време, като разбраха по мълча-

нието, че комитите са избягали из гората, една

дружина от по-сърдени черкези се престраши

и навлезе откъм челопешкия път в нея и я раз-

тършува. Тя намери убит до дънера на един дъб

само един бунтовник, мъж, трийсетгодишен, с

лице, обрасло с черна брада, и с единия крак ра-

нен, превързан с дрипи. Черкезите разбраха, че

четата е избягала в планината.

(Действително подир падането на Ботева при

Вола част от дружината му, около четирийсет

момчета, под воеводството на ранения в крака

герой Пера бе хванала планината, скитала се

бе цяла нощ из пущинаците и, уморена, гладна,

премаляла за сън, се спуснала към съмване в

челопешката гора, дето заспала като мъртва, не

знаейки, че е издебната.)

Един от черкезките куршуми беше случайно

убил Пера. Никоя друга жертва не се намери. Но

когато черкезите посетиха и кошарата, те съгле-

даха там още един труп.

– Един папаз-комита! – извикаха те учудени.

Там лежеше прострян един момък без муста-

ки, с продупчена глава. Той беше облечен с калу-

герско расо, разгънатата предница на което дава-

ше възможност да се види хъшовска носия, оба-

грена с кръв. По почернелите му от барут уста се

познаваше, че той се беше самоубил с пушката,

след като беше свалил Джамбалаза. Видял ли се

беше нощеска с четата – неизвестно. Въпреки

обичая си в подобни случаи, башибозуците не

отрязаха главата на разбойника, за да я разна-

сят на прът като трофей от победата: смъртта на

предводителя им я даваше не тям... задоволиха

се само да запалят кошарата, дето остана трупът.

Тя все димеше и до вечерта, когато две потери

избиваха до един, долу при Искъра, до канари-

те, тринайсет бунтовника, слезнали следобед от

Балкана с цел да прегазят реката.

Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото

дете оживя и сега е здрав левент и се нарича ма-

йор П. Покойната му баба, като му е разказвала

тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оз-

дравяването му не толкова на небрежната молит-

ва на сърдития калугер, колкото на добрината,

която не можла да направи, но искала от сърце

да направи.

Октомври 1899

аферим, бабо, машаллах

. Браво, бабо (тур.).

беки

. Дано.

гаче

. Като че ли.

епитрахил

. Свещеническа дреха, нагръд-

ник.

измахнат

. Слаб, изпит.

калимявка

. Свещеническа шапка.

комита

. Бунтовник.

косвам

. Засягам, тревожа.

одров пармаклък

. Парапет от летви,

ограждащ чардака на къщата.

папаз

. Поп, калугер (тур.).

поизхалтави

. Поразшири.

хекимин

. Лекар (тур.).

хънзър

. Мръсник (тур.).

РЕЧНИК

495

500

505

510

515

520

525

530

535

540

545

550

555