Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Беласица
. Беласишката битка, състояла се
през 1014 г. при Ключ и завършила с разгром
на Цар-Самуиловите войски от Василий ІІ.
Ксеркс І
(485 – 465 пр. н.е.). Цар на Древна
Персия, водил поход към Гърция.
Радецки, Фьодор
(1820 – 1890). Руски ге-
нерал, командир на Южния отряд по време
на в Руско-турската война. Да не се бърка
с австрийския пълководец Йозеф Радец-
ки (1766 – 1858), чието име носи корабът,
завладян от Ботевата чета.
стиден
. Срамен.
Столетов, Николай
(1854 – 1898). Руски ге-
нерал, командир на българските опълченци.
струпалям
. Повалям.
Сюлейман Хюсни паша
(1838 – 1892). Висш
османски офицер, паша (дивизионен генерал),
участник в Сръбско-турската война (1876
г.) и Руско-турската война (1877 – 1878 г.),
командва неуспешните атаки на Шипка.
Термопили
. Битката при Термопилите
(480 г. пр.н.е.), в която 300 спартанци на
Леонид I задържат за 3 дни многократно
превъзхождащи ги по численост персийци.
хекатомба
. Жертвоприношение на сто
вола в Древна Гърция.
чутовен
. Прославен, прочут, именит, велик.
РЕЧНИК
Защитата на „Орлово гнездо“. Художник Алексей Попов
64
60
65
70
75
80
85
90
95
100