Въпроси и задачи

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ

1. Чии чувства са разкрити в „Неразделни“?

Какво изпитват един към друг момъкът и де-

войката? Какво е отношението на двамата

млади към техните родители? Какви са пре-

живяванията на лирическия говорител?

2. Можем ли да твърдим, че „Неразделни“ има

сюжет? Опитайте да го пресъздадете на-

кратко.

3. Кой е разказвачът в лирическата творба?

4. Кои моменти от историята са реалистич-

ни, правдоподобни и кои са фантастични?

5. Какво е общото между началото и края на

произведението?

6. Защо според вас Славейков е променил

първоначалното заглавие на творбата си?

Какво е постигнал с промяната?

Пенчо Славейков започва своята творба

„Неразделни“ в пловдивското село Белащица

и я завършва в Лайпциг. Пишейки под сянката

на селския чинар и в модерния европейски град,

поетът прехвърля мост между магическото сло-

во на своите предци, съхранено в народната пе-

сен, и поезията на своето време. „Неразделни“

се появява за пръв път в сп. „Мисъл“ през 1895

г. със заглавие „Калина“. На следващата година

влиза в сб. „Епически песни“ с новото, попу-

лярно и до днес заглавие.

Творбата притежава жанрови особености

на поема и на балада. Характерно за поемата е

съчетаването на лирически и на епически осо-

бености – типичните за лириката изразяване на

чувства, споделяне на преживявания и пресъз-

даване на настроения се обвързват с наличие-

то на повествование, с разказване на история.

Освен лиро-епическия характер, отличително

за баладата е присъствието на фантастичното,

свръхестественото. Правдоподобната история

за герои в моменти на изключителни житейски

изпитания преминава в разказ за невероятни,

тайнствени, мистични неща. Особено характер-

ни, както в Славейковата творба „Неразделни“,

са превращения на хора в растения или в жи-

вотни, живот след смъртта, безсмъртна любов.

Жанрът балада е добре развит в българския

фолклор и служи за източник на мотиви и об-

рази в модерната поезия, чийто представител е

Пенчо Славейков.

Композицията на творбата е изградена на

принципа „разказ в разказа“ – лирическият го-

ворител разказва история, в която е вмъкнат

разказът на одухотворената калина. Открояват

се три композиционни части – природната кар-

тина и въвеждането на образа на лирическия

говорител в началото; историята за трагична-

та любов на двамата млади, чиято кулминация

е самоубийството на влюбените; и финалът, в

който лирическият говорител отново споделя

своите преживявания. Най-обемна и разгърна-

та е втората част, а първата и третата оформят

композиционна рамка.

Портрет на Мара Белчева (тя и Пенчо са неразделни от

първата им среща през 1903 г. до смъртта на поета 9 години

по-късно)