107
Иван Вазов
ЕДНА БЪЛГАРКА
•
Какви нови качества от-
крихте в характера на
главната героиня?
•
От втората част на раз-
каза разбрахте за плана
на Илийца. Припомнете
си последователността
на действията в него. На
кое място е поставено
личното нещастие?
•
Какво очаквате да се
случи в третия епизод?
Защо мислите така?
•
Прочетете първия откъс.
III.
Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир.
Клисурата на Искъра мълчеше плахо под тъмното небе; реката мо-
нотонно и жаловито шумтеше в дола и се губеше с глух тътен в завоя
между високо надвесени скали. Насреща се тъмнееха канаристите
стени „Бабините плазове“; те стояха мрачни и намусени със своите
невидими сега черни дупки и самостойни обелиски, със задрямалите
орли на върховете им. Спеше и манастирът, глух и пустинен.
Ненадейно манастирската вратня се похлопа.
Кучетата лавнаха. Хлопането се повтори дваж, триж.
Излезе на двора един ратай; в същия миг и един калугер излезе
из килията си по потури, без калимявка.
– Иване, кой тропа бе? – каза калугерът безпокойно, като сто-
еше до одровия пармаклък, дето се чернееха прострени дрехи.
Блъсканията следваха.
– Някои от „ония“ трябва да бъдат? Какво ще се прави сега?
Не пущам! Няма и игумена сега... Чакай, питай по-напред!
– Кой е там? – попита високо ратаят и се ослуша. После каза:
– Жена гаче вика.
– Каква жена те е намерила по тоя час? Ония са или турци... Тур-
ци трябва да са... Тая нощ ще ни изколят... Те идат тук да дирят...
Нищо тука няма, нищо тук не оставям да припари... Господи, поми-
луй!
Гласът пак се чу отвън.
– Жена вика – повтори ратаят. – Коя си ти?
– Стрина ти Илийца, Иване, от Челопек, отвори... Ох! Жив да
си, отвори!
– Сама ли си? – попита ратаят.
– Самичка, с унучето, Иване.
– Виж да не е измама! – обърна се отец Евтимий към ратая.
Иван, поободрен, приближи до портата и погледна през пролу-
ката. Като се увери и калугерът, доколкото позволяваше това
мрачината, че вън е жена и че е сама, той поръча Ивану да от-
ключи. Портата отзина и пропусна селянката и веднага пак се
заключи.
– Да те вземат рогатите! Какво търсиш тука, Илийце? – попи-
та направо калугерът.
– Унучето болно, зле е... Дека е дядо игумен?
– В Берковица е. Защо ти е?
– Да му почете... Ами сега?... Почети му ти.
– И посред нощ?... Какво ще му правя аз, ако е болно? – бър-
бореше сърдито калугерът.
ДА СЕ ВПИША В ТЕКСТА
ДА
ПРОЧЕТА
•
Какво видяхте и чухте?
•
Съвпадна ли станалото
в откъса с вашите очак-
вания? Защо?
•
Ако бяхте на мястото
на монаха, щяхте ли
веднага да прочетете
молитва за здраве на
внучето? Защо мислите
така?
•
Какво очаквате да се
случи? Защо мислите
така?
•
Прочетете следващия
откъс.
À ÊÀÊÂÎ ÌÈÑËß ÀÇ
5
10
15
20
25
30
35
40