122

– Истина ли? Бабо, благодаря ти, ти си добра жена! – отговори

умиленият до сълзи момък и се наклони, па Ӝ целуна напуканата

ръка, която стискаше детето.

– Хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят –

продължаваше селянката, – но как да те оставя тука: не можеш

да бягаш и ще те намерят черкезите – поразил ги господ – и в

село ги има. Защо ви трябваше вам, момчета? Тая пуста царщи-

на тъй ли се лесно разсипва!... Изтрепаха ви като пилци. Но ти

не можеш да вървиш нагоре!

•

Какво ново видяхте и

чухте?

•

Съвпадна ли станалото

в текста с очакваното от

вас? Защо?

•

Кое ви изненада? Защо?

•

Одобрявате ли реше-

нието на Илийца? Защо

мислите така? Ако бяхте

на нейно място, как

бихте постъпили? Защо?

•

Ще успее ли според вас

новият план на Илийца?

Защо мислите така?

•

Прочетете последния

откъс.

À ÊÀÊÂÎ ÌÈÑËß ÀÇ

И тя пое и пушката в дясна ръка, а с лява го хвана под мишница.

Вдълбочаваха в церовата гора. През дърветата небето на изток

повече побеляваше, челопешките петли пееха раздирателно, звез-

дите бледнееха. Разсъмването започваше, те бяха още на поло-

вина час разстояние от Челопек, ако напреки се идеше, но както

вървеше момъкът, и за два часа нямаше да достигнат. Селянката

се окахъри, да имаше крила, щеше да го вземе и да хвръкне с

него. Той се озърна.

– Съмва се, стрино – каза той.

– Лошо, няма да стигнем навреме – изпъшка тя. Повървяха още

малко. Отсреща се чуха човешки гласове. Селянката се спря.

– Тъй не бива, момче, да направим друго...

– Какво, стрино? – попита момъкът, който виждаше в тая непо-

зната жена своя майка, свой спасител, свое провидение.

– Скрий се в гората, стой до довечера. Като мръкне, ще те на-

меря – нà, тука пак – и те скрия у дома.

И момъкът намери, че това беше най-умното. Селянката му по-

върна пушката.

– Сбогом!

Илийца в това време пипаше детето. Тя изплака:

– О, мамке! Та то е умряло, ръчиците му лед!

Бунтовникът се спря поразен. Тая скръб на селянката го смая;

той поиска да каже нещо да я утеши, но не можа нищо да каже.

Сега той виждаше, че нямаше право да очаква по-нататъшна по-

мощ от великодушната жена, чието сърце беше разбито от едно

голямо лично нещастие.

– О, мамке, гълъбчето ми... – вайкаше отчаяно тя, като се вглед-

ваше в лицето на детето.

Бунтовникът тръгна из гората, цял потресен, безнадежден. Но

разплаканият глас на бабата му извика:

– Момче, крий се хубаво днес. Довечера – пак тук, та да те намеря...

И тя се изгуби между тъмните дънери.

•

Съвпадна ли станалото в откъса с вашите очаква-

ния? Защо?

•

Кое ви смути? Защо? А кое ви изненада? Защо?

•

Какво според вас ще се случи в последната част на

разказа?

À ÊÀÊÂÎ ÌÈÑËß ÀÇ

РЕЧНИК

окахъри се.

Угрижи се; от кахър – грижа.