124

ДА

РАЗБЕРА

КАКВО (НЕ) ЗНАЯ

ГЕРОИТЕ

Главен герой

в разказа е

баба Илийца.

В литературата ни тя е един

от най-впечатляващите женски образи. В него се събира най-доброто от

чертите на българина, изявено във върхов, кризисен момент. Проявите

Ӝ на нечовешка решителност са основен двигател за сюжета на произве-

дението. Още в първия епизод тя е въведена със своята

портретна ха-

рактеристика

. Много по-важни обаче за възприемането Ӝ са

речевата

Ӝ характеристика

и нейните постъпки.

В хода на разказа характерът на героинята не претърпява промени, но

отделните епизоди разкриват богатството му от положителни качества:

І част – смелост, решителност, способност да убеждава в името на

справедлива кауза;

ІІ част – отзивчивост, състрадание, майчинска грижовност, висока

нравственост, чувство за дълг, християнско милосърдие;

ІІІ част – неотстъпчивост при преследване на целта, присъствие на

духа;

ІV част – силна воля, упорство, непоколебимост пред изпитанията;

V част – съпричастие, родолюбие, готовност за саможертва, духовна мощ;

VІ част – вяра в силата на доброто.

Повтарящ се мотив при обрисуването на баба Илийца е този за нейната

сила. Още портретното описание я определя като „мъжка на вид“, което

подсказва за здравина и издръжливост. Подчертава се утроената Ӝ сила

след срещата с бунтовника, утрояването на усилията при изтръгването на

кола. Троичността на действията Ӝ придава нечовешка, извънмерна енер-

гия. Тя я издига до героите от приказния и песенния фолклор. Хипербо-

лизира се мащабът на извършваното от нея, като се извисява до юнашко

стълкновение. От обикновена българска жена тя се превръща в героиня.

Бунтовникът

се представя предимно през погледа на Илийца. Опи-

сан е като клетник и мъченик в името на вярата и народността. Той буди

състрадание, но и възхищение. Повествователят старателно следи не-

говата бледност, измъчен вид, отпадналост, трудно ходене. На фона на

тежкото му физическо състояние с особена сила се откроява неговата

храброст (VІ част). Убийството на Джамбалаза демонстрира високия

дух на четника и отдадеността му на националната идея. Изречените от

Илийца думи за клетника: „тръгнало е за християнска вяра курбан да

става“, намират своето трагично осъществяване в самоубийството на

героя. Това е саможертвен акт в името на свободата.

Отец Евтимий

е въплъщение на калугерското лицемерие и на его-

изма. Той е изграден в контраст с образа на Илийца. Поведението му

е в разрез с християнските канони. Той ругае, вика, пропъжда. Нару-

шава молебния ритуал. Вазов допуска възможността това държане да

не е типично за българското монашество. Забележката, че дядо игумен

– „старец милостив и добър българин“ – отсъства от манастира, е дока-

зателство за това. Надеждата е, че отец Евтимий е по-скоро изключение.

Иван Вазов

ЕДНА БЪЛГАРКА