и авторството на някои от съхранените Чинтулови стихотворения е

спорно. Други пък са стигнали до нас във варианти. Сред най-извест-

ните му стихотворения са „Стани, стани, юнак балкански“, „Възпоми-

нание“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си вярна, ти любов народ-

на“, „Китка от Балкана“.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО

Добри Чинтулов създава своите творби във времена на революционен

и патриотичен подем сред българите. Затова и духът на епохата особено

силно присъства в произведенията му. „Стани, стани, юнак балкански“

е ранно стихотворение на Чинтулов. Написано е между 1842 и 1849 г.,

когато младият поет е далече от България и се обучава в Одеса. Това е

период, когато у нас все още няма активна съпротивителна борба, но

именно тогава покълват първите надежди за промяна.

ЖАНРЪТ

„Стани, стани, юнак балкански“ е

лирическа песен.

Във времената,

когато Добри Чинтулов твори, било обичайно стихотворенията да се

изпълняват като песни. Затова и като синоним на „стихотворение“ се

използвала думата „песен“, а поетите често били назовавани „певци“.

Тази особена връзка между музика и поезия идва от характера на бъл-

гарската ранна възрожденска лирика. Тя се заражда през 40-те – 60-те

години на XIX век и изпитва силно влияние от българския песенен фолк-

лор. Изследователите Ӝ отбелязват едно интересно сходство. Както в

древността първите поети изпълнявали творбите си в съпровод с музи-

кален инструмент и чрез пеене, така и първите образци на българската

възрожденска лирика били неразривно свързани с музиката и с пеенето.

В „Стани, стани, юнак балкански“ могат да се открият и елементи с

маршово звучене

, което е присъщо за Чинтуловата поезия. Маршо-

вият характер особено се проявява в първа и шеста строфа, в които

отчетливо звучи призивът към събратята да се вдигнат на борба за ос-

вобождение.

ТЕМИТЕ

За българина от времето на Възраждането най-висшата ценност е

сво-

бодата.

Затова и основните теми в стихотворението са подчинени на иде-

ята за отвоюване независимостта на българите и тяхното свободно бъде-

ще. Основни тематични линии в стихотворението са

пробуждането на

българския народ,

неговото

отърсване от бездействието

призивът

за активна борба срещу потисниците.

Те произтичат от историческия

момент – борбата на българите за национална и духовна независимост.

Появява се и един от водещите мотиви във възрожденската ни лирика

–

мотивът за съня.

Той е заявен още в първата строфа от стихотворе-

нието. Робството в представите на възрожденеца е равносилно на дъл-

бок и пагубен сън. Освобождението изисква пробуда. Сънят е равен на

смърт, а събуждането – на живот и на отърсване от тиранията.

Важен проблем в творбата е темата за

обединението на силите.

Го-

ворещият призовава да се последва примерът на „ближните нам племе-

на“ и да се потърси единодействие с тях.