159

И добре, че има карта, инак любопитните американки хич не

могат да се досетят отгде излиза розовото масло. Г. Шопов, ви-

наги любезен, постоянно им преподава география по картата,

като почва уроците си от Цариград (инак не могат да разберат)

и води с бастуна си до Едрене, сетне прескочи до нашата столи-

ца, сетне обиколи с бастуна си границите на България и се спре

в Розовата долина, която той, за по-голям ефект, е прекръстил

на „тъй наречения земен рай“. Американките, жъдни за знания,

зяпнали го в устата и на всяка минута повтарят Oh, yes! Oh, yes,

all right! Аз съм се навел до бюрото и си закривам лицето с един

български вестник и си мисля: „Господи, дано американките не

помолят г. Шопова да им преведе нещо от нашия вестник, за да

се запознаят по-добре с нашата татковина“. Във вестника, който

държах в ръцете си, се разправяше подробно за някакви „абич-

ки и салаши“ и не знам за какви си „Михалакеви възпитаници“.

Любопитството на американките би поставило в трудно поло-

жение нашия представител: да преведеш на английски таквизи

технически

изражения – не е лесна работа...

Абичка ще го преведеш, да кажем, на

английски coat. Салаш, да речем, ще го

преведе forest. Михалакеви възпитани-

ци – Michalakis pupils. Е добре, ама какво

ще излезе от това? Американките ще си го

обяснят по следующия начин: в България

има един педагог, наречен Михалаки; на

този педагог са поверени неколцина въз-

питаници (pupils), за възпитанието на кои-

то той им устройва хигиенически разходки

из салашите (forest) – но за да не настинат,

те носят със себе си абички (coats)... И ще

се хвалят тези американки на приятелки-

те си, че са чели български педагогически

журнали и са запознати със системата на

възпитанието в тази далечна страна.

При г. Шопова имаше трима-четворица

помощници, които криво-ляво удовлет-

воряват любопитството на посетителите.

Американките много се вглеждат в нашия

майор. Пипат му еполетите, разглеждат

декорациите му, жълтите копчета, черве-

ните ширити, повдигат мундира. Те, гор-

ките, не виждат офицери – любопитни! И

нашите им разправят, че ние имаме сил-

на армия (Oh, yes!), че победоносна вой-

на издържахме (Oh, yes!), че в случай на

война ние двесте хиляди души можем да

турим на крак (Oh, yes! Oh, yes!). „Туй

са офицерите, а тези ли са гражданите и

гражданките ви?“ – любопитствуват по-

сетителите, като указват с очи на шопа и

на булката. Те не знаят различие в костю-

ма на гражданин и селянин.